Чуйте разказа на Румяна Денчева, уредник „Бит и поминък“ в музей „Етър“!
Човекът и чумата, според последни научни данни, вървят заедно 5 хиляди години. Смъртоносната болест е бич, променящ облика и демографското състояние на цели континенти. Страхът от нея е толкова голям, че името й е табуизирано и предците ни я наричат „сладката леля“ и „болесчица“. В народната вяра чумата е персонифицирана като грозна дрипава бабичка, водеща малко дете – чумниче. За да ги омилостивят, хората оставят корито, сапун, гребен – да бъде изкъпано детето, питка с мед – да се нахранят неканените гости и да отминат с добро. И за по-сигурно хората напускат домовете си, вземайки най-необходимото и отиват на ново място, по-далеч от другите семейства.
Във всички краища на България има селища, съдържащи в името си определението „Ново“ (Ново село, Нова махала, Новосел, Новоселец, Новоселище, Новоселци Горно ново село, Горско ново село, Долно ново село и пр.), което загатва за преселение на жителите. А причината за основаването на голяма част от тях е бягството от „сладката медена“.
Но и чумата си има заповедник – св. Харалампий, чийто ден се чества на 10 февруари. Той успява да хване и окове във верига болестта, според други – да я затвори в стъкленица, и така да спаси човеците. По този начин е изписван на иконите св. Харалампий Магнезийски (ІІ–ІІІ в.), застъпник за хората пред Господ и техен помощник в скърбите.
Според традицията в деня на светеца се освещава мед, който служи за лекуване през цялата година. От него се намазват обредния хляб и трите кравайчета, омесени за здраве. Кравайчетата се раздават по едно на децата в семейството и на съседите, а третото се хвърля на покрива, с надежда за здраве. Жените не работят на този ден, за да не ядосат светеца и той да пусне подопечната си.
Чумата е влязла дълбоко в мисленето на българите, които сравняват грозната или зла жена с „черна чума“. Най-страшните клетви са „чумата да те тръшне“ или „чумата да ви смете всичките“, а мъката от социалната изолация личи в израза – „бягат като от чумав“.
Денят на св. Харалампий се почита и като празник на пчелите и пчеларите.