В тази емисия от новините на баба и дядо, представена от Тихомир Църов, се пренасяме един век назад във времето. Годината е 1922, месецът – декември. Никой по онова време не подозира, че е възможно информацията да се пренася в реално време, така че научаването на нещо след седмица-две се смята за новина. И ето над какво биха се вълнували бабата и дядото на баба Ви и дядо Ви преди точно 100 година.
На 4-5 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил.
Българската армия не се намесва. Водят се преговори с войводите, а военният министър Коста Томов следи ситуацията, начело на въоръжени сили и успява да възстанови контрола над града. На 6 декември 1922 г. в цялата Кюстендилска област е въведено военно положение. Месец по-късно тези мерки са отменени в Дупнишко и Радомирско. През 1922 г. България е управлявана от правителство на БЗНС, а министър-председател е Александър Стамболийски. Земеделското правителство има различно отношение към разрешаването на националния въпрос, свързан с Македония. Кабинетът на Стамболийски е за добросъседските отношения със Сърбо-хърватско-словенското кралство и е критикувано, че това е една от причините да започне все по-често да жертва Македония. Александър Стамболийски се среща с министър-председателя на Тройното кралство Никола Пашич, пред когото поемат сериозни ангажименти, насочени срещу дейността на ВМРО и четничеството. След превземането на Кюстендил от четите на ВМРО войводата Панчо Михайлов влиза в директни преговори със земеделския военен министър Коста Томов и поставя условията на организацията. В крайна сметка тези действия на ВМРО не водят до промяна на българската политика спрямо македонския въпрос, така че нека не се учудваме на положението днес.
На 15 декември 1922 година е извършен неуспешен опит за убийство на Райко Иванов Даскалов политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски в периода 1919-1922, като министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и труда и министър на вътрешните работи и народното здраве. Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. Авторът на атентата Асен Даскалов хвърля бомба срещу колата земеделския министър Райко Даскалов, но за щастие при инцидента няма жертви.
През 1922 г. България е монархия, наело с цар Борис Трети. Заслугите на този монарх за страната, региона и Европа дълго време са отричани по идеологически причини от комунистическата система у нас. През 1922 той е на трона от четири години, но за първи път участва в официален прием. Събитието е организирано от италианската легация. По това време хората няма как да знаят бъдещето, но днес на нас ни е известно, че години по-късно Борис ще се ожени за италианската принцеса Джована, която ще бъде царица Йоанна – ще преживее смъртта на съпруга си, убийствата на своите близки, изгнание и в крайна сметка отново ще има възможност да се завърне, макар не за постоянно, в страната, начело на която някога е стоял нейният съпруг.
На 30 декември 1922 година е създаден Съюзът на съветските социалистически републики, известен като СССР. На същата дата е обявен съветския меморандум против териториалните промени след края на Първата световна война, станали без допитване до населението, в който изрично е спомената Добруджа – по това време в границите на Румъния.
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.