Каменоделецът Петър Петров в търсене на съвършенство
Петър Петров от великотърновското село Беляковец стана носител на голямата награда Сребърна хлопка от Майсторската надпревара по време на ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, проведен в ЕМО „Етър” от 6 до 9 септември.
Петър Петров открива любовта към камъка още като дете, а по-късно разбира, че може да изрази своя потенциал именно чрез него. Провокиран е да превърне извайването на изделия от камък в свой занаят от по-стари майстори-каменоделци.
„Има моменти, които променят първоначалната концепция на един творец за очаквания краен резултат. Смяната на светлината може да даде съвсем нова посока, в която да бъде развито едни каменно изделие. Имаш нагласата да направиш нещо от камък, но в процеса на работа идват нови идеи. Светлината може да ти подскаже да направиш друга композиция – много по-идеална. Тогава спираш дори да ядеш и да спиш, а цялото ти ежедневие се изпълва от това вдъхновение. Минават седмици, когато си вглъбен в работата, а ти се струва, че е само един ден. Стремежът към съвършенство те изпълва изцяло.”
Петър Петров обича творби, в които има някаква незавършеност, тъй като те го провокират да продължи в търсене на момента, в който осъзнава, че е постигнал съвършенството.
„Отиваш на работното място, поглеждаш изделието и разбираш какво трябва да се „пипне”, за да бъде постигната идеята ти. Аз работя с емоция. В музея „Етър” дойдох с емоция, заради предизвикателството. Убеден съм, че камъкът има душа. Много пъти съм го разбирал. Стигаш донякъде в обработката му и не знаеш как да продължиш. Гледаш го, вглъбяваш се и в един момент той ти проговаря, сам показва какво трябва да направиш, за да се получи една стойностна творба.
Петър Петров открива любовта към камъка още като дете, а по-късно разбира, че може да изрази своя потенциал именно чрез него. Провокиран е да превърне извайването на изделия от камък в свой занаят от по-стари майстори-каменоделци.
„Има моменти, които променят първоначалната концепция на един творец за очаквания краен резултат. Смяната на светлината може да даде съвсем нова посока, в която да бъде развито едни каменно изделие. Имаш нагласата да направиш нещо от камък, но в процеса на работа идват нови идеи. Светлината може да ти подскаже да направиш друга композиция – много по-идеална. Тогава спираш дори да ядеш и да спиш, а цялото ти ежедневие се изпълва от това вдъхновение. Минават седмици, когато си вглъбен в работата, а ти се струва, че е само един ден. Стремежът към съвършенство те изпълва изцяло.”
Петър Петров обича творби, в които има някаква незавършеност, тъй като те го провокират да продължи в търсене на момента, в който осъзнава, че е постигнал съвършенството.
„Отиваш на работното място, поглеждаш изделието и разбираш какво трябва да се „пипне”, за да бъде постигната идеята ти. Аз работя с емоция. В музея „Етър” дойдох с емоция, заради предизвикателството. Убеден съм, че камъкът има душа. Много пъти съм го разбирал. Стигаш донякъде в обработката му и не знаеш как да продължиш. Гледаш го, вглъбяваш се и в един момент той ти проговаря, сам показва какво трябва да направиш, за да се получи една стойностна творба.
Слушай още
20.08
