ПРЕДСТАВИТЕЛ НА РИМ-ГАБРОВО ВЗЕ УЧАСТИЕ В СРЕЩАТА НА СВЕТОВНИТЕ СТОЛИЦИ НА НОЖАРСТВОТО
Делегация от Габрово посети френския град Тиер за участие в срещата на световните столици на ножарството, част от която е големия фестивал Coutellia. Повече от 200 производители показаха своя продукция, която по мнението на специалисти е с много високо качество и има както битова, така и колекционерска стойност. Историкът Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей-Габрово, който бе част от делегацията, е впечатлен от приемствеността, която има във Франция, независимо от политическите трусове и промените през вековете. Сградата на Музея на ножарството в Тиер е от ХІІІ век, а неизползвани вече за производство сгради стават места за увеселение. В своите проучвания Иван Постомпиров се занимава с индустриалното развитие в Габрово.
Във Франция приемствеността се усеща. Вярно ли е схващането, че в България отново и отново се започва наново?
Ако говорим за традиция за запазване от социалистическия период, то тя не се вижда, на този етап, като толкова градивна. България тръгва по пътя на социализма, следвайки съветския модел. От 1944 до 60-те години имаме един Сталински модел. България получава оборудване от СССР и другите социалистически страни. За времето си то е на по-ниско ниво, ако се сравнява с оборудването, което се ползва в другите развити страни. Съветският съюз се индустриализира през 20-те и 30-те години на ХХ век и то главно в сферата на военното производство. Леката промишленост и стоките за потребление изостават. На втори план са, за сметка на тежкото оборудване, машиностроенето и особено – военната промишленост.
В Габрово през периода на социализма имаше изградени музейни сбирки към предприятията, които не са запазени. Пример в това отношение е сбирката към Вълнено-текстилния комбинат „Георги Генев”, която донякъде се съхрани. Документите от нея се намират в Държавния архив, но другите – машини и съоръжения, нямам сведения да са запазени.
През последните години има тенденция на изграждане на музеи на социализма, но при тях не се обръща особено внимание на индустрията.
Франция също преживява трусове през годините. Променят се системи – от абсолютната монархия, през нейното унищожаване. Сградата на Музея на ножарството в град Тиер, където се проведе голямото изложение от 17 до 19 май, е от ХІІІ век. Във Франция приемствеността е очевидна.
Няма пълно отричане на предишен обществен строй. По време на Френската революция има сериозен удар върху аристокрацията. Но се запазват и много традиции, които служат за основа на живота, за надграждане. При съветската система е направена рязка промяна в почти всички сфери. Одържавени са дори пенсионните фондове на дружествата и имуществото на граждански организации.
Много впечатляващо е как се съхраняват и използват сгради на неработещи вече предприятия.
За този, който го вижда за първи път – това е шокиращо. Да се организират събития в такива сгради. Основната част от оборудването е извадено, но са оставени тежките машини. В тази среда с паяжини и счупени фабрични прозорци, със стояща по машините смазка, се организират увеселителни събития. Добре аранжираното осветление и подредбата дават интересен облик на средата.
Какво от видяното по време на посещението във Франция може да се пренесе у нас?
Който е запознат, знае какво е състоянието на сградите на бившите индустриални предприятия. Някои са запазени и вградени в новите. Пример е Машинния завод, който обединява няколко по-стари. Други предприятия изобщо не съществуват или са в плачевно състояние. В България нито държавата, нито общината може да въздейства на собствениците. Още по-малко музеите. Но с примерите, които се дават, може да се накара някой да се замисли.
Във Франция приемствеността се усеща. Вярно ли е схващането, че в България отново и отново се започва наново?
Ако говорим за традиция за запазване от социалистическия период, то тя не се вижда, на този етап, като толкова градивна. България тръгва по пътя на социализма, следвайки съветския модел. От 1944 до 60-те години имаме един Сталински модел. България получава оборудване от СССР и другите социалистически страни. За времето си то е на по-ниско ниво, ако се сравнява с оборудването, което се ползва в другите развити страни. Съветският съюз се индустриализира през 20-те и 30-те години на ХХ век и то главно в сферата на военното производство. Леката промишленост и стоките за потребление изостават. На втори план са, за сметка на тежкото оборудване, машиностроенето и особено – военната промишленост.
В Габрово през периода на социализма имаше изградени музейни сбирки към предприятията, които не са запазени. Пример в това отношение е сбирката към Вълнено-текстилния комбинат „Георги Генев”, която донякъде се съхрани. Документите от нея се намират в Държавния архив, но другите – машини и съоръжения, нямам сведения да са запазени.
През последните години има тенденция на изграждане на музеи на социализма, но при тях не се обръща особено внимание на индустрията.
Франция също преживява трусове през годините. Променят се системи – от абсолютната монархия, през нейното унищожаване. Сградата на Музея на ножарството в град Тиер, където се проведе голямото изложение от 17 до 19 май, е от ХІІІ век. Във Франция приемствеността е очевидна.
Няма пълно отричане на предишен обществен строй. По време на Френската революция има сериозен удар върху аристокрацията. Но се запазват и много традиции, които служат за основа на живота, за надграждане. При съветската система е направена рязка промяна в почти всички сфери. Одържавени са дори пенсионните фондове на дружествата и имуществото на граждански организации.
Много впечатляващо е как се съхраняват и използват сгради на неработещи вече предприятия.
За този, който го вижда за първи път – това е шокиращо. Да се организират събития в такива сгради. Основната част от оборудването е извадено, но са оставени тежките машини. В тази среда с паяжини и счупени фабрични прозорци, със стояща по машините смазка, се организират увеселителни събития. Добре аранжираното осветление и подредбата дават интересен облик на средата.
Какво от видяното по време на посещението във Франция може да се пренесе у нас?
Който е запознат, знае какво е състоянието на сградите на бившите индустриални предприятия. Някои са запазени и вградени в новите. Пример е Машинния завод, който обединява няколко по-стари. Други предприятия изобщо не съществуват или са в плачевно състояние. В България нито държавата, нито общината може да въздейства на собствениците. Още по-малко музеите. Но с примерите, които се дават, може да се накара някой да се замисли.
Слушай още
09.04
