Крепостта в севлиевското село Батошево е обект, който Регионален исторически музей-Габрово представя в годината на Европейското културно-историческо наследство.
Този знаков обект е от епохата на античността и средновековието. От 1967 до 1976 година, с известни прекъсвания, са направени археологически проучвания. Разкопките се ръководят от проф. Атанас Милчев от Софийския университет и Кина Койчева – уредник в Историческия музей на Габрово.
Разкопките се финансират изцяло от бюджета на музея. Росен Йосифов - археолог и главен уредник в РИМ-Габрово, го определя като много интересен обект, разположен върху естествено укрепен хълм на десния бряг на река Росица.
„Това е един от редките обекти, разположен почти в населеното място. По-близо е отколкото Градище до Габрово. Намира се на 440 метра южно от центъра на село Батошево. Днес е много лесно достъпен. Има естествена защита от три страни – стръмните брегове към реката, а от едната си страна плавно е свързан с околните хълмове.”, разказва Росен Йосифов.
Археологът от РИМ-Габрово припомня за широката аудитория факти, известни на учените.
„Местността Градът, където се намира тази крепост, е заселена за първи път през късно желязната епоха – V-ІV век преди Христа, от траките. Проучена е тракийската крепостна стена и са намерени многобройни фрагменти от тракийска керамика.”
Траките се заселват както в полето, така и по естествените възвишения, които се издигат към Предбалкана. Това са същите траки, които населват Габровско и имат сравнително беден начин на живот. Тъй като Севлиевския район е с по-плодородна почва, там хората живеят малко-богато от останалите части на днешната област Габрово. Това се забелязва по некрополите.
„След траките, както е характерно за региона, хълмът е укрепен. Говорим за V-VІ век след Христа. Това е укрепяването, което става на Градище край Габрово, край Градница, Крамолин и други обекти. Укрепената линия е срещу варварските нашествията от север. Новата крепостна стена на места следва линията на тракийската, а на места се разминава с нея. По размер този обект е сходен с обекта на Градище – около 20 декара. Крепостта от късната античност е с формата на неправилен четириъгълник. Стената е допълнително укрепена с правоъгълни кули. Входът е един и се затваря с две врати – външна, която пада и вътрешна, която е двукрила. Проучени са площадките. По външни дървени стълби става изкачването до крепостната стена. Жилищните и стопански постройки са с каменна основа, а в горната част са изградени с керпич. Ширината на крепостната стена достига до 2.30 метра. Открита е и малка потерна – скрита част от фортификацията на укреплението, която служи за незабележимо излизане на гарнизона и за нападение над външен враг. Характерно е, че както в местността Градище край Габрово, така и в крепостта край Батошево потерните са зазидани.”
Учените смятат, че това е направено, за да се предотврати нахлуването на нападатели. Крепостта край Батошево има подобно каменно преграждане на главния вход, който е стеснен.
Християнството вече е официална религия и култовата постройка е трикорабна базилика.
Характерното за края на VІ век напускане на населението в региона засяга и тази част. Крепостта е изоставена, но още през Първата българска държава поселищният живот се възобновява. Заселват се славяни, за което говорят откритите вкопани жилища, изградени вертикално от нетрайни материали.
През ХХ век хълмът е заселен нагъсто и има находки чак до ХІV век.
Археологът Кина Койчева, която активно проучва тази крепост смята, че е имало средновековен манастир. Намерени са кръстове, редица графити – врязани надписи върху керамика. Кина Койчева твърди, че там е създаден Батошевския манастир, който по-късно е преместен на сегашното си място.
Тезата й е оспорвана от други учени, тъй като планировката на постройките не следва характерната за този период, която е близка до византийската.
И Кина Койчева, и други изследователи смятат, че няма средновековно укрепяване, а по-скоро едно открито поселяване. Открита е също и ранна сграфито керамика, която като влияние идва от Византия.
Това е един любопитен обект, който има свои загадки, но е лесен за социализиране днес, тъй като се намира много близо до центъра на селото. Той може да се развива като място за регионален туризъм.