С ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ ТАНЦУВАМ ТИХО
ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВвърви на пръсти,
не вдига шум и знае да се моли.
Последната любов върви към кръста
с прозрачно тяло и смирена воля.
Последната любов е без въпроси –
задавала е отговори дълго.
Последната любов горчи. И после
оставя отпечатък с остри ъгли.
Последната любов завива здрача
и с тъмнина прегръдката се пълни,
а сенките се скупчват… В мрака крачи
виновница, наметната с безмълвие.
Жанет Михова
КОГАТО ТИ, ЛЮБОВ, ПОХЛОПАШ ТИХО
във вечния си сън ще се усмихна
и ще си спомня - цял живот те чаках ...
А гарванът гнезди, наблизо грака.
Когато ти, любов, разтвори пръсти
и с показалец ми посочи кръста
затичах се - с измамности пияна,
помолих се на кръста да остана.
И плевел цъфна, и в пиянство дълго
плодът наливаше се - евтин, кръгъл .
Пръстта ли пареше, змия ли леко
измъкна се изпод вода потекла ...
Не помня да съм дирила магия.
Не помня, не броя кой колко пие.
Запомнила съм - питото - платено
и след това - ръждата на остена.
А ти, любов, когато си наблизо
и ваеш слънчевите си ескизи
помилвай гарвана, за да почака
преди под чехъл да приплъзне мрака.
Жанет Михова
С ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
танцувам тихо.
Внимавам да не засвисти от чувства.
Последната любов пристъпва в стихове.
Среднощни думи... Не любов ... Изкуство.
С последната любов изпратих тихо
надеждата си – да ме помечтае
един Язон, надскочил дерта сприхав,
и втурнал се коя съм да узнае.
Коя съм крия, даже руно нямам.
В душата Симплегадските скали се блъскат.
Подмолен риф съм и подводна яма,
разискрени със съсък светли пръски.
Последната любов в квартала краен
спохожда. Да отключиш е опасно.
Свисти от самота и глухи тайни,
но мога да попиша - безпристрастно.
Жанет Михова
