ДНЕС СЕ ХОДИ НА ГОСТИ НА МЛАДА БУЛКА
Тодоровден, който тази година е на 12 март, се празнува и от задомените през изминалата година млади жени. В дома на младата булка пристигат роднини и близки, които са присъствали на сватбата. Носят дарове – съд за домакинството, в който се слагат житни зърна, ориз или бонбони и задължително „булчински” кравай. По броя на краваите се гадае за пола на първото дете – ако те са нечетен брой ще се роди момче, ако са четен е момиче. Младата булка черпи гостите с малки филийки от краваите, намазани с хайвер и украсени с маслинки. След това тя вече се нарича невеста.
Тодоровден през тази година е на 12 март. Християнският празник е подвижен, както и Великден. В народните представи св. Тодор е юнак, който язди бял кон и е покровител на ездачите, конярите и конете. Според поверието на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята да я затопли и отива при Господ, за да го моли за лято. В народните представи той е юнак като Крали Марко и се бори със змейове.
На трапезата се слагат боб и ошав. Орехова шума се поставя в дрешника и постелите против молци. Тя се слага този ден и на болно място с надеждата, че болестта ще се изцери.
Още преди изгрев слънце, жените изпичат содена „тудуришка“ пита или малки питки с формата на кончета и тръгват да ги раздават на роднини и съседи за „конско здраве”. Младите жени си мият косите с вода, в която слагат малко сено от яслите на конете, за да растат дълги и буйни като конските гриви.
На този ден се организират конни състезания – „кушии“. Празникът се нарича и Конски Великден. Рано сутринта мъжете разчесват и сплитат гривите на животните, украсяват ги с червени пискюли, мъниста, венци от цветя и чеснови плитки. След това със захарна вода заглаждат косъма, за да „блести“. Така украсен и нагласен, конят е готов за надбягванията извън селището. Който победи, получава за награда юзда, а ездачът му – риза или кърпа. Състезанието приключва с общо хоро на мегдана.
Фотография, участвала в изложбата „Етнообектив Тодоровден“, автор е Елена Минковска
„КОН СА НА ЗАЕМ НЕ ДАВА“, КАЗВАТ БАЛКАНДЖИИТЕ
Според християнската вяра съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон.
Празникът е подвижен, защото зависи от датата на Великден. На Първия вселенски събор на християнските епископи в Никея (325 г.) се взема решение Великден (християнската Пасха) да се празнува отделно от еврейската в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
Тъй като пролетното пълнолуние се мести периодично, затова Великден и зависещият от него Тодоровден, са подвижни празници.
Автор: Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“ в музей „Етър“
