РАНО ИЛИ КЪСНО И ПРОПАГАНДАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В КУЛТУРНА ЦЕННОСТ
Изложбата Метафори и пропаганда. Вестник „Папагал“ в периода 1939–1953 г., която музеят „Дом на хумора и сатирата” вече представи пред публика, включва 40 репродукции на вестник „Папагал“ от периода 1939 – 1953 г. и 80 дигитализирани изображения, показани на монитор. Те представят съдбата на България в трагичния военен преход между царство и народна република през очите на карикатурата, пропагандата, стереотипите за съседите и великите сили.
ИЗКУСТВОТО Е ЧАСТ ОТ ПРОПАГАНДАТА...НО ВИНАГИ Я НАДЖИВЯВА - слушайте интервюто на Тихомир Църов с Маргарита Доровска, директор на ДХС
Още в края на XIX век в Европа са публикувани подобни издания, които са информирали и пропагандирали по забавен, опростен, а често и откровено манипулативен начин. Една голяма карикатура или няколко последователни картинки (подобно на комикс) представят в сатирична форма актуално политическо събитие, като използват разбираема за всички метафора. Светът е показан като стилизирана сцена, на която познати клиширани герои, представящи отделни държави, партии и групи, разиграват взаимоотношения на любов, омраза, предателство и т.н.
В отделните голямоформатни карикатури, предназначени за трайно окачване на публични места, героите са разположени според решението на художниците в цирк, фризьорски салон, кораб, на жътва, в кино, банка и т.н. Талантливите художници достигат до изобретателни и въздействащи композиции. Голяма част от карикатурите, често неподписани, са механично-пропагандни. В тях грубостта и директните послания не успяват да компенсират лошата рисунка, композиция и цвят. Оправданието за ниското художествено изпълнение е „нивото на обикновения човек от народа“ и желанието „да се говори на езика на народа“.
„Папагал“ е двуезичен – преди 1944 г. се издава последователно на български и английски, български и немски, български и унгарски, а след 1948 г. – на български и турски езици.
От 1939 до 1944 г. редактор на вестника е Николай Бонев – този период съвпада изцяло с времетраенето на Втората световна война – от нейното начало в Европа до навлизането в България на съветската армия. Авторите в началото на войната се опитват да следят неутрално военната обстановка. След 1943 г. добрите художници напускат, а вестникът се превръща в плосък пропаганден инструмент.
През 1946 г. вестникът започва да излиза наново, за да обслужва пропагандните цели на новата власт, съобразени изцяло със съветските заповеди и указания. Редактор е Васил Виденов-Вави. Задачите на новата власт са манипулиране на изборите, заклеймяване на „бившите хора“, утвърждаване на култа към личността. За смъртта на Георги Димитров и Сталин „Папагал“ излиза със специални броеве, поръчани на опитни художници.
За вестника рисуват Кирил Буюклийски, Стоян Венев, Борис Ангелушев, а за внимателните познавачи на периода е многозначителна липсата на тримата големи – Александър Божинов, Илия Бешков и Райко Алексиев.
Най-плодовитият художник в „Папагал” е Александър Жендов. Той композира разнообразно, безупречната му конструктивна рисунка изгражда типични персонажи, които остават устойчиви и се копират години след това успешно (и не толкова) и от други автори. Личната му съдба предизвестява сякаш и съдбата на вестника – пропагандата става ненужна и несъстоятелна и след 1953 година нуждата от такъв вестник изчезва, заедно с нуждата от подобни плакатни послания. Все пак, няколко години по-късно „Папагал” излиза за кратко под редакцията на Никола Мирчев– в малко по-свободен маниер и с широк кръг нови художници.
Антон Стайков, куратор
Оригиналите след 1946 година са предоставени за заснимане с любезното съдействие на Столична библиотека.
