РЕЛИГИОЗНАТА И САНТИМЕНТАЛНА СТОЙНОСТ НА НАГРЪДНИТЕ ИКОНИ
Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са свидетелствата и богатото историческо наследство, белязали събитията от Руско-турската освободителна война. Сред реликвите, които предизвикват интереса не само на специалисти-изследователи, са нагръдните руски икони. Свързани с определени личности, те имат не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност. Принадлежали са на руски войни, загинали или ранени по бойните полета на войната.
Нагръдната икона (бронзова или медна) е част от живота на предците ни, съпътствала е пътуванията и военните им походи. Този тип икони са заимствани от Византийската империя, където са широко разпространени. По времето на Кримската война (1853-1856 г.) са направени около 150 хил. бройки. Тя е окачвана на вратите на къщите, на надгробните кръстове, включвана е в домашните, а често и в църковните иконостаси. Превръщала се е в личен подвижен олтар, позволяващ по всяко време да се отправя молитва за опазване на живота в бой или за здраве. Тя напомня и за родителите, които даряват иконата най-често още в детството или преди синът им да тръгне на път или на война, с благословия да се върне жив. Ролята й на закрилник определя и избора на изобразяваните светци, главно войни-мъченици, демоноборци, както и множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци. Честота на използване на техните образи е израз на общественото настроение в продължителните периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, от които хората очакват подкрепа, но и с които се идентифицират. Трудностите на мъченическия живот и смърт в името на Христа в народните вярвания лесно придобиват и по-прозаичен смисъл на борба с ежедневните неудачи.
Особено почитан по руските земи светец е св. Николай. Култът към него се заражда във Византия. Впоследствие, разпространяван главно от войници и търговци, преминава в Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на дългите морски плавания. Заради изцеления, спасяване на изпаднали в беда и подкрепа при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец. На най-голяма почит обаче се радват иконите, представящи различните иконографски типове на Божията майка.
Интересни със своите изображения са две нагръдни иконки от фонда на РИМ - Габрово, изработени от бронз. Едната представя Въскресение Христово или т. нар. „неръкотворен образ на Иисус Христос”. Втората е медальон-диптих (двустранна). На лицевата му страна е изобразен кръст и инициалите на Христос. Върху вътрешните му страни са образите на св. Богородица и св. Николай Мириклийски на фон от син емайл с украса от растителни орнаменти. Емайлната украса по бронзовите икони се среща рядко и обяснява качеството на този вид културни ценности. Образците от РИМ – Габрово са изработени грубо – свидетелство за масова тиражираност на производството им. Те илюстрират и социалния статус на своите притежатели. Обикновено това са представители на най-нисшите чинове във войската. Липсват данни за битуването на тези нагръдни икони – на кого са принадлежали, как са попаднали в музея. Свързани са най-вероятно с лекувалите се в габровските болници руски войни по време на събитията от лятото и зимата на 1877 г.
Автор: Даниела ЦОНЕВА, уредник в РИМ - Габрово
