Аз съм „за” Общината да вземе заем от 3 млн. лв. за развитие на две от най-важните културни институции в Габрово
Скромни мисли по повод „горещата” дискусия за общински заем от 3 млн. лв. в групата „Похвалите и абсурдите на Габрово”Автор на тази статия е Тихомир Църов, журналист и PR на музей „Етър”.
Кой няма да се съгласи на думи, че думите са важни? Но колко от нас осъзнават наистина това? И колко от осъзнаващите успяват да го приложат в реалния си живот? Човек все е изкушен да каже повече от необходимото. А много често дори не разбира, че от устата му (или изпод пръстите му, ако изписва думите, както често се случва) се изнизват една след друга мисли, които е по-добре да запази за себе си, поне докато е сигурен, че може да носи отговорност за тях.
Дискусия в една от популярните сред габровци групи във Фейсбук – Похвалите и абсурдите на Габрово, провокира разсъждения върху значението на изричаните (или изписвани) думи. Този виртуален разговор разшири обхвата си, прехвърляйки се и в други групи в социалната мрежа.
Повод да започне „разгорещено обсъждане” дава идеята за вземане на заем от малко над 3 млн. лв. от Община Габрово. Парите ще се ползват от две институции в областта на културата – музей „Етър” и Регионален исторически музей – Габрово. Тревогите на участниците в дискусията очевидно идват от идеите за модернизация. Някъде по средата се включва известна с обществената си дейност габровка, която призовава за излизане на площада. Действие, чрез което – по нейно мнение, ще се защити създаденото от нашите родители. Участник в дискусията намесва и името на Лазар Донков, създател на музей „Етър”, виждайки го как с лопата в ръка отнема живота на всеки, дръзнал да променя нещо в творението му.
Музей „Етър” е едно, представата за него – съвсем друго нещо. Ако Индия е известна като „перлата в короната на Британската империя”, то с пълна увереност можем да кажем, че музей „Етър” е „перлата на Габрово”. Не е тайна, че с финансовите приходи на това наистина гениално творение от началото на 60-те години на миналия век се финансира значителна част от местната култура.
Нека си представим един частен дом, основната част от който е изградена през 1964-та. 55 – толкова са годините от тогава. Все още ли идеята „нищо да не се пипа” звучи добре? Ако има бойлер – най-вероятно е на дърва. Пералнята – необичаен все още лукс, или липсва, или е от онези кръглите, в които пускаш дрехите с настърган домашен сапун. Няма омекотители, няма ароматизатори, никой не се тревожи от появата на котлен камък. Тоалетната вероятно е навън и хората я наричат „нужник” или „клозет”. В този дом може да има къде да се изкъпе човек, но вероятността семейството да разчита на Градската баня не е никак, ама никак малка.
Домът обаче – от гледна точка на 60-те години на ХХ век, е удобен и нов. Да го погледнем отново с очите на хора от отиващата си вече 2019 година! Ако през цялото това време никой нищо не е пипвал, още ли е удобно да се живее тук?
Нека се върнем на музей „Етър”, открит през 1964-та. За широката публика на територията му са разположени едни много атрактивни съоръжения, а Занаятчийската чаршия кипи от живот. Човек може да избяга от съвременния забързан живот и да се потопи в миналото на българите от преди няколко века. Едно бягство от реалността, емоционален триумф на усещането за съпричастност към българската общност. Така и трябва да бъде. Ако е така за повечето посетители, значи екипът се справя.
Участниците в „горещата дискусия” във Фейсбук са точно посетители. Всяка от изречените или изписани несправедливо думи най-вероятно е провокирана от истинска любов към „Етър”. Но в една дискусия е полезно да има и предложения за решаване на конкретни проблеми. И нека започнем с хотела, който наистина е проблем. Съвременните хора пътуват много. Ползват различни места за отдих и могат да направят сравнение. Хотелът е атрактивен, с много особена архитектура, но…и както знаем нещата обикновено започват след „но”-то.
Застинал е в годините на построяването си, подчинен на схващането, че „нищо не трябва да се пипа”. Идеята да има хотел към един музей е новаторска. Замисълът е това стопанско звено да подпомага издръжката на културната институция. С годините се случва точно обратното. Посетителите все по-рядко предпочитат да спят в него, тъй като удобствата от началото на 80-те години на миналото столетие се превръщат в неудобства през 21 век. Няма асансьори (срещу които роптаят участници във Фейсбук дискусията), няма гарантирана закуска, няма дори вътрешна връзка към ресторант – нещо което човек може и да преглътне през топлите месеци, но със сигурност при по-ниски температури би го поизнервило. За скърцащото дървено стълбище не е никакъв проблем да държи в будно състояние всеки посетител, независимо на кой от етажите е решил да отседне.
Днес музеят издържа хотела – един факт, който преди да призовеш към протест и да поискаш референдум – все идеи на участници в дискусията във Фейсбук, е добре да се има предвид.
Отоплението е с нафта и гълта хиляди левове. Въвеждането на ново и далеч по-икономично е много наложително – и от екологична, и от финансова гледна точка. А със спестените пари могат да се финансират нови музейни дейности.
Да не забравяме, че участниците в конференции в иначе просторната зала на хотела – бивш ресторант, обикновено си тръгват с дъх на готвени ястия, разнасящи се от дрехите им, тъй като липсва система, която да отвежда миризмите от разположената на долното ниво кухня.
Но докога може да продължава това? И не е ли добре решението да се търси през проект? За реализацията му на Община Габрово – собственик на обекта, се налага да вземе кредит, който музей „Етър” да връща. Другите варианти са или закриване, или средствата от музейна дейност да продължат да го издържат. Кое от двете е приемливото?
Посетителите най-често не знаят къде е Кръстник Колчов хан. Така е, тъй като днес там е позиционирана администрацията. Но сградата е в центъра на музея, с достатъчно вътрешно пространство. Ако се модернизира, като се въведе система за поддържане на температурата и влажността на въздуха, ако има подходящо осветление, биха могли да се канят атрактивни чуждестранни изложби. Именно към тях има особени изисквания, на които малко музеи в страната могат да отговорят. И „Етър” ще бъде сред можещите, ако проекта, за който е необходим заем, се реализира. Точно в тази сграда ще бъдат приложени и съвременните средства за показване на миналото.
Даваме ли си сметка, че вече няколко поколения нямат досег с предметите от бита, представян в музея на открито? Именно използването на разбираеми за младите публики начини би го съхранило.
Точно заради интереса на ученици от различни възрасти, чийто брой се повишава всяка година, е необходимо да се направи и нов, по-голям, с различни модулни пространства Музеен детски център, който да функционира целогодишно, а не само през топлите месеци. Впрочем това е важно и за родителите.
Един ръб, около сантиметър висок, ми показа преди време колко формално се подхожда към хората с увреждания. Те могат да сполетят всеки от нас, макар никой да не си го пожелава, разбира се. Жена в инвалидна количка направи опит да премине през стърчащото със сантиметър над повърхността бордюрче. Бордюче беше за мен, за нея – цяла планина. Не се разплака, но й се доплака. Мястото, където се разигра тази сцена, е предназначено точно за хора с двигателни проблеми. Но на никой не му беше хрумнало, че един незначителен на пръв поглед праг, поставен само за украса, може да е поредното препятствие, с което да се сблъскаш.
Само човек, който не е виждал усилието на хора с увреждания да преминават през пространствата на музей „Етър” може да е против удобни колички за лесно движение, съобразени с обкръжаващата действителност. Стига да се поставиш на мястото на другия или на придружаващите го, няма как да не пожелаеш да им помогнеш. Българите са хора с добра и отзивчива същност и много народни пословици и поговорки доказват това.
За уникалните водни съоръжения в „Етър” – гордостта на всеки габровец, представата е горе-долу като за хотела. Но времето руши всяко нещо, за да се запази е необходима човешка намеса. Колко майстори – ама истински майстори, които могат да „стегнат” една воденица или струг на вода, останаха вече? Изглежда някак лесно и не особено скъпо да поддържаш малки постройки с каменни стени и плочи по покривите. Само така изглежда. Всъщност е много скъпо начинание, за което е необходим сериозен финансов ресурс.
Много хора мислят за „Етър” като за застинала във времето даденост. Грешат. Светът се променя и ако не отговаряш на предизвикателствата му, оставаш докъдето си стигнал – в 1964-та например. И даваме ли си сметка какво ще стане с потока от стотици хиляди посетители от България и чужбина?
Думите…важно нещо са думите. Да помислим преди да ги изречем или изпишем (във Фейсбук например). Разбираме ли всъщност каква отговорност носим с всяка от тях?
А иначе тревогите на много хора показват, че обичат музей „Етър”.
На 18 ноември от 17:30 часа в сградата на местната администрация започва общественото обсъждане на дълга, който Община Габрово трябва да вземе, за да могат две от емблематичните институции да се съхранят. Тогава всеки може да присъства, да изрази становище и да получи пълна информация.
