ИЗЛОЖБА ПОКАЗВА СЛАВНАТА И ТРАГИЧНА СЪДБА НА ГАБРОВСКИТЕ И СЕВЛИЕВСКИ ВОИНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Изложба, посветена на участието на габровци и севлиевци в Първата световна война бе открита днес в Габрово. Експозицията е съвместна инициатива на Регионален исторически музей-Габрово и Исторически музей-Севлиево.
„Изложбата е свързана с една голяма и тъжна епопея на подвига и саможертвата на българските войници, подофицери и офицери — тъжна за България поради неуспешния изход и покрусените надежди за обединение на всички български земи. За съжаление дълги години участието на България в Първата световна война беше премълчавано или недостатъчно изяснявано. За България участието във войната е естествено продължение на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, каквито са и предишните три войни след Освобождението. Българската войска воюва за освобождаване на българските земи, населени с българско население”, заяви Иван Постомпиров, който заедно с Иван Христова са главните лица, организирали изложбата като част от екипа на Регионален исторически музей-Габрово.
Участието на България в Първата световна война не бива и не може да се забрави в името на 105 хиляди убити и над 150 хиляди ранени. Не бива и не може да се забравят подвигът и победите на българските воини в тази война.
Историкът Иван Постомпиров уточни, че най-голямо е участието на габровци в 23 пехотен Шипченски пехотен полк, в състава на Втора бригада от Осма Тунджанска дивизия към Първа българска армия.
Разказът на Постомпиров ни връща назад в годините.
„През август 1915 г. България се присъединява към Централните сили и на 9 септември е обявена пълна мобилизация. Двадесет и трети Шипченски полк в Казанлък се мобилизира до 17 септември. На 19-ти полкът преминава Шипченския проход, в състав около 5 200 офицери и войници с пълно бойно въоръжение.
На 20 септември той е тържествено посрещнат в Габрово от гражданството начело с кмета, който се обръща към командира на полка подполковник Петър Манов с пожелания за успех. Разполагат се на бивак до гарата в местността Падало. От 21 септември с железницата полкът се придвижва към северозападната граница със Сърбия.
Двадесет и трети Шипченски полк е първият, който влиза във войната. На 28 септември 1915 г. полкът атакува сръбските части, заели българските гранични постове в района на връх Китка.
Войната е обявена официално на 1 октомври 1915 г., оповестена с Манифест към българския народ. На 1 октомври започва настъпление по целия район на сръбската граница. Полкът форсира река Тимок на 9 октомври при село Дряновац. Започва преследване на сърбите в труден планински релеф. Често отделните дружини водят кръвопролитни боеве с по-многоброен противник, но настъплението продължава въпреки калта, дъждовете и мъглите.
Пътят на Двадесет и трети Шипченски полк в Сърбия преминава през овладяването на Княжевац, Нишкия укрепен район, Соко Баня и Алексинац. Така полкът изпълнява първоначалната си задача, стига р. Морава и се съединява със съюзните германски и австрийски войски.
На 26 октомври 1915 г. Осма Тунджанска дивизия е прехвърлена на Македонския военен театър, където продължава преследването на сърбите. На 6 ноември 1915 г. стъпват на македонска земя при село Бояновци. Придвижват се през Куманово и Скопие към Тетово и Гостивар, достигайки Охрид. Зает е манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро. Струга е овладян на 29 ноември 1915 г.
Преследването на сърбите продължава в Албания. Части от Двадесет и трети Шипченски полк достигат до Елбасан на 2 февруари 1916 г. Шипченци влизат в Берат, а няколко дни след това достигат Адриатическото крайбрежие.
До средата на август 1916 г. Двадесет и трети Шипченски полк поема охранителни функции по новата българска граница към Струга и Дебър. От 15 август полкът е включен в Чеганската операция на Първа българска армия и настъпва от двете страни на Охридското и Преспанските езера. През септември 1916 г. се водят тежки боеве в района на Лерин с французи и сърби. Там, на 19 септември, при контраатака е разбит 175-ти френски колониален полк, като са взети много пленници и военни материали.
На 1 октомври 1916 г. Двадесет и трети Шипченски полк заема позиция при с. Кенали, на подстъпите към Битоля. Цели 45 дни шипченци са под непрекъснат обстрел и атаки на френски войски. Особено тежки са дните 4, 14 и 28 октомври и 14 ноември 1916 г. Позициите им са преоравани от мощната френска артилерия, но устояват на многобройните атаки въпреки големите жертви, които дават. Двадесет и трети Шипченски полк и Дванадесети Балкански полк, губят половината от личния си състав – около 5000 души.
След кръвопролитните боеве при завоя на р. Черна по време на пролетната офанзива на Антантата през април-май 1917 г. особено пострадала е Осма Тунджанска дивизия. Остатъците от нея, включително Двадесет и трети Шипченски полк, са изведени в Сярско-Егейска Македония за възстановяване. Линията на фронта остава непроменена почти до самия край на войната в Македония, когато се налага отстъпление.”
Изложбата, реализирана от Регионален исторически музей-Габрово и Исторически музей-Севлиево представят със снимки, документи, оръжие, войнишко облекло и други предмети участието на населението от двете общини във войната. Ето какво ще научите, ако посетите експозицията:
По време на войната (1915-1918 г.) от Габровска околия загиват около 1 100 души. От Габрово са убити 38 офицери и около 200 подофицери и войници. По бойните полета оставят костите си и голям брой военнослужещи, чиито имена не са установени. През 1940 г. Габровското градско общинско управление изготвя „Списък на убитите офицери, подофицери и войници през Балканската и Общоевропейската войни от Габрово“, който днес можем да допълним с информацията предоставена от ДВИА-В. Търново. Най-много жертви са дадени при настъплението в Сърбия през 1915 г., в Македония – боевете при с. Кенали, завоя на р. Черна, вр. Джемаат-Йери в планината Чеган, кота 1248 (с. Кръкляни) от август 1916 до май 1917 г. Някои умират от раните си във военно-полевите болници, а други, като военнопленници във Франция. Едни са погребани в общи гробове след битката, други „на позицията“, а трети се водят „безследно изчезнали“. Хиляди остават инвалиди за цял живот.
Освен в Двадесет и трети Шипченски полк, габровци воюват в Дванадесети Балкански, Петдесет и пети, Петдесет и осми и Осемдесет и осми пехотни полкове, и Осемнадесети артилерийски полк в състава на Осма Тунджанска дивизия, Тридесет и девети пехотен полк от Девета пехотна Плевенска дивизия и др. военни части на българската армия.
Днес имената на загиналите са почти забравени, малко се знае за техния героизъм, за дадените жертви в името на Родината. Паметта на стотиците габровци паднали в борбата за обединение на българските земи по време на Балканските войни и Първата световна война е увековечена със скромен паметник издигнат от Дружество „Инвалид“ през 1925 г.
Изложбата „Габрово и Севлиево в Първата световна война” може да бъде видяна в сградата на „Николаевска” 10 в Габрово до 15 септември.
