Злите сили си отиват на „оня свят“, прогонени от кръстената вода
Йордановден (Богоявление) слага край на „Мръсните дни“. Злите сили си отиват на „оня свят“, прогонени от кръстената вода. Вярва се, че точно в полунощ небето се отваря, водата спира и се кръщава. В този момент тя има много голяма сила против болести, зло, лошотии и демонични сили. Според поверието, който успее да грабне от нея в мига, когато е спряла – ще грабне „шепа жълтици“.
Тази вода е важна за момите. Те вярват, че ако се напръскат с нея, момците ще ги залюбят и ще се задомят през годината. С нея правят любовни магии на ергените.
Според поверието, рано сутрин всеки трябва да се умие с богоявленска вода за здраве и предпазване от зло. Стопанката изхвърля старата вода от съдовете в дома, за да ги напълни с прясна. Вярва се, че в старата вода са „пикали караконжолите“ и ако някой пие от нея, измие се или пере, ще се поболее от „тежката болест“.
С богоявленска вода се поръсват къщата, стаите, оборите, двора, градината, нивите, дърветата и храната на животните – да са здрави и да се плодят. Шише от нея се пази за цяр през годината и когато някой се разболее го поръсват с нея.
Църквата „Св. Богоявление“ с училище в музей „Етър“ е прототип на построената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново. Тя е различна от класическия тип кръстокуполни църкви. Архитектурата на сградата впечатлява с външния вид на балканджийска къща, адаптирана по-късно за Божи храм с изграждането на външна абсида за олтар, съчетана с училище на втория етаж.
Научете повече за този православен храм
Оригиналната църква
Оригиналната църква
Оригиналната църква
Оригиналната църква
Поверия
Вярва се, че ако някой види как се отваря небето в нощта срещу Богоявление и в този момент си пожелае нещо, то тутакси ще се сбъдне.
На Йордановден, след тържествената служба в църквата, свещеникът потапя кръста в реката. Мъже влизат във водата, за да го извадят. Който успее да го улови, ще е щастлив, здрав и всичко ще му върви добре през годината.
Вярва се, че ако на този ден замръзне китката на попа, годината ще е добра и плодовита.
Гледа се какъв вятър духа по време на водосвета, защото такъв ще духа през цялата година.
Обичаи
На Йордановден момичетата играят обичая Сивойница. В него участват само малки момичета, още незамомени. Групата винаги трябва да е нечетен брой. Участничките са облечени в нови дрехи украсени с нанизи от пуканки, тиквени семки и зеленина. Едно момиче се облича като булка с було от червен пояс. Друго облича момчешки дрехи като младоженец, а трето носи бяло менче с мълчана вода и потопени вътре сребърна пара, китка босилек и здравец.
Участничките в Сивойницата обикалят цялото селище и пеят от къща в къща. Нареждат се в две редици, а между тях играят булката и младоженецът. Пеят се специални песни. Накрая булката ръси стопаните с вода от менчето, поръсва още къщата, двора, оборите, животните, ралото, колата. Даряват ги с дребни пари, месо, брашно и „каквото се откъсне от сърце“.
На Йордановден момчетата правят обичая Войюрдане. Още от предния ден те се уговарят кой каква длъжност ще изпълнява, кога и откъде да тръгнат и къде ще ходят. Ако селището е по-малко, го обикалят цялото. Групата се състои от поне пет момчета, но броят на участниците винаги трябва да е четно число. Най-главният се нарича „поп“ и е облечен с калимявка, расо, патрахил (дълга свещеническа дреха). Носи дървен кръст, менче с вода и китка здравец с чимшир. Вторият се нарича „магаре“ и носи дисаги, за да събира даровете. Останалите участници нямат конкретно наименование. Момчетата тръгват преди зазоряване, но не преди да са пропели първите петли. Из улиците групата говори на висок глас, пускат се закачки, но не се пеят песни. Щом пристигнат до външната порта се провикват, за да разлаят кучето и да ги чуят в къщата. Стопаните ги посрещат с „Добре дошли“ и ги канят да влязат. В стаята се събират всички, обръщат се на изток към иконата и започват да пеят хорово:
„Войюрдане, кръщающий ся!
Се тебе Госпуде троическо, яви се!...“
Този вариант на хоровото пеене е характерен за Габровско.
При пеенето мнимият поп ръси с китката, поднася дървения кръст за целувка и благославя. Накрая домашните даряват групата с ябълки, круши, дребни пари, наденица. „Магарето“ ги събира в дисагите и накрая участниците си ги поделят.
Автор на текста: Ангел Гоев, уредник и директор на музей „Етър“ до 2014 г.
Източник: blog.etar.bg
