Кървавият Великден – убити са 134 души, ранените са повече от 500
На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в историята на България и Европа – атентатът в катедралата „Св. Неделя” в София. Денят е Велики четвъртък и събитието остава под името Кървавият Великден.Убити са 134 души, ранените са повече от 500.
По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200, някои остават осакатени за цял живот. Сред убитите са много военни (действащи и запасни): 12 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца.
Атентатът е организиран и извършен от членове на Военната организация на БКП, като отмъщение за преследването на комунисти и леви земеделци след септемврийските събития през 1923 г. Целта на терористичния акт са членовете на българското правителство, оглавявано от Александър Цанков, присъстващи на службата по повод погребението на народния представител ген. Константин Георгиев, убит на 14 април. Планът предвижда ликвидиране на управляващия елит и парализиране на държавата, безредици, въоръжени бунтове на работниците и селяните, след което властта да бъде завзета с помощта на външни сили. Това не е постигнато, тъй като членовете на правителството остават живи. Получава се по-скоро обратен ефект – българският народ е потресен и отвратен от кървавото злодеяние, извършено в Божия храм.
Вестник „Родолюбец”, орган на габровските сговористи, съобщава новината на 18 април 1925 г. Сред загиналите в „Св. Неделя” са и двама габровци, дейци на управляващия по това време Демократически сговор: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. И двамата са юристи, жители на столицата. Политическите страсти се нажежават, вестникът зове:
„Ръкавицата е хвърлена. Война на злодеите: Граждани, на крак!”
На 20 април в Габрово е отслужена панихида за двамата загинали, след което на пазарния площад се събира траурен митинг. Речи държат кметът Илия Кожухаров и Никола Конкилев - изявени дейци на Демократическия сговор и близки на жертвите. На митинга и в шествието участват ловното и колоездачно дружество, много граждани. Изпратени са съболезнователни телеграми до семействата на загиналите.
По инициатива на габровската община и активното съдействие на Илия Кожухаров се създава Комитет по увековечаване на паметта на габровските граждани Паскал Паскалев и Иван Гладнев. Учредява се фонд и започва набиране на средства.
По повод годишнината от атентата, на 18 април 1926 г., е открита скулптирана мраморна възпоменателна плоча в основата на западната страна на градския часовник, с надпис: “На нашите жертви от атентата в Софийската катедрала – 16.ІV.1925 г. – Светлата им памет да бъде будител на гражданско съзнание и беззаветно родолюбие. От габровското гражданство”. На плочата са вградени снимките на Паскал Паскалев и Иван Гладнев, обвити с траурни венци и ленти, изсечени са имената, датите и годините им на раждане и смърт. Плочата е поставена на мястото на старата конашка (пазарска) чешма, като в долната ѝ част е вградена мраморна лъвска глава, от която тече вода.
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово
Пълната версия на този материал може да прочетете в сайта на музея
Очаквайте продължението на статията с биографична информация за Паскал Хр. Паскалев и Иван Н. Гладнев.
