ДАЛИ ДНЕС Е СКАНДАЛНО, АКО КАЖЕШ „СИТ ТЪРБУХ ЗА НАУКА ГЛУХ"
Литературните вечери в Дома на хумора и сатирата продължават. На 13 февруари от 18:00 часа в Залата на жирафите предстои да се проведе творческа дискусия.Поводът е сборникът „Случаят „Люти чушки”. Документи и спомени”, съставен от проф. д-р Пламен Дойнов.
В нея ще участват проф.Дойнов от Нов български университет и Валерия Димовска и Кин Стоянов, наследници на Борис Димовски и Радой Ралин.
Както подсказва заглавието на книгата, става дума за един от най-шумните скандали в литературната история на страната от 70.години на миналия век. По-възрастните помнят, че „вината” за толкова сериозните творчески и житейски перипетии, сполетели авторите на малкото книжле „Люти чушки” сатирика Радой Ралин (1922–2004) и карикатуриста Борис Димовски (1925–2007) е ... една опашка на прасе под епиграмата „Сит търбух за наука глух”. Какво се случва по-нататък, след като някой услужливо разчита в тази опашка подписа на първия секретар на ЦК на БКП и министър-председател на НРБ Тодор Живков?
Много отговори ще намерим именно в „Случая „Люти чушки”. Тук са събрани на едно място документи от архивните фондове на ЦК на БКП, на ГК на БКП – София, на Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници, както и на техните партийни организации, редакцията на вестник „Стършел” и много други документи, част от които са широко достъпни едва след 10.11.1989 г.
Сборникът започва с обширна студия на проф. Дойнов, в която той проследява и анализира всичко, с което разполага по случая „Люти чушки”. В контекста на новосъздадената обстановка в края на 1968 г. става ясна и посоката, в която ще продължи българската литературна сатира и хумор:
„В очите на властта и на широката публика двамата автори са сторили недопустимото – драстично са нарушили основните принципи на социалистическия реализъм. Написването и издаването на „Люти чушки” се преценява като „покушение” срещу вожда и партийната политика, срещу социализма и соцреализма, защото е видяно през увеличителното стъкло на същия този соцреализъм. Рецепцията на подозрението уязвява соцреализма, от чието име всъщност се извършва това четене под лупа. Соцреалистическото четене подрива самия соцреализъм; извършвано през решетката на политическата параноя, то допуска сатирическо покушение срещу вожда и срещу сърцето на партийната политика.”
Разбира се, всички ние, и тези, които поназнайвахме нещо по случая, но особено новите поколения, трябва да направим своя нов прочит на онова, което вече е история и да не позволяваме подпалването на нови литературни клади. В сборника на Пл. Дойнов ще намерим достатъчно богат документален материал не само за времето и мощта на партийната машина, но също за гражданското поведение на творци от този период – чрез откъсите от дневника на Борис Делчев, в спомените на Георги Марков, Радой Ралин и Борис Ташев, тогавашния директор на издателство „Български художник.
Срещата в Дома и връщането към една от драмите на тандема Ралин-Димовски е само напомняне, че Габрово и особено Домът на хумора в лицето на създателя му и пръв директор Стефан Фъртунов не са се поддали на партийните внушения и забрани. Анатемосани и загърбени в София, двамата автори са здраво свързани и стават част от бъдещата културна и туристическа емблема на града ни чрез изданието „Габровски шеги” и Дома на хумора и сатирата. Да припомним мотото „Светът е оцелял, защото се е смял”, а и присъствието на други афоризми от горената книжка в експозиционното пространство на Веселата къща. Както и своеобразната изложба с творби на Димовски от входа почти до тавана на музея.
„Случаят „Люти чушки” е не само поредното томче на книжната лавица, но и принос на съвременната литературна история за разчитане знаците на едно вече отминало време и предлага плодотворен диалог на прага на бъдещето.
