Жената – вечната и святата, нежната сила на нашия свят
Автор: д-р Ирина Димитрова, уредник в музей „Етър“
Жената е нежност и сила. Жената е вяра и любов! Жената е чувствената прелъстителка в свенливостта на девойка! Тя е ръката, която люлее люлката на новия свят и изгаря на клада за неговото бъдеще. Тя умее да приласкава, знае как да избърше сълзите на тъгата и да я преобрази в красива усмивка. Жената крие в себе си толкова много тайни и умения – да засее семето в земята, да омеси хляб за гладния, да измайстори топла дреха от грубия шаяк, или пък да добави фина дантела върху чудна премяна. Жената – обичана и желана! Плачеща и смееща се едновременно и винаги неразбрана! Тя е едничката майка на света! Получила Благата вест за своята рожба и дарила упованието и вярата в доброто.
Именно на нея – на Майката и на Жената намислихме в музей „Етър“ да посветим този изпълнен с обрати и изненади месец март. Месецът, в който единствената сестра на единадесетте месеца ту се люти, ту се радва, ту плаче, ту разцъфва като пролетно кокиче в нежна усмивка. Ама знае Марта на кому какво да прати – кога силни бури и хали ще завърти, кога благодат ще изсипе от небето. Затова и народът ни я почита – на 1, на 9 и на 25 март. И тя, като жената в съвременния свят, се бори за мястото си сред силните. На тях – на силните и непокорни жени, каквато е Тонка Обретенова, е посветена изложбата ни: „Така извоювахме свободата“. За силата на тази жена всеки българин знае. Прочитал е и думите ѝ, че най-милото – децата си, би обрекла отново и отново на Свободата. Лични вещи на тази велика българка, пазени в съкровищницата на Регионален музей – Русе, са предоставени за експониране само за 10 дни – от 27 февруари до 9 март на ниво 3 в Музейния център.
Въпреки мъката, терзанията и радостта, която всяка майка носи в душата си за съдбата на своите децата, тя – жената, въпреки отруденото си ежедневие, намира време да твори и да създава красотата. Създава я с въображение и се радва на всяка изтъкана нишка и извезана тъкан. Сънува мотивите им и мира не ѝ дава мисълта за тях, докато не ги претвори наяве и не предаде майсторлъка на дъщеря си. „Да тъчеш сънища“ – така една дъщеря отдава обичта към своята майка – Стойна Кръстанова, експонирайки изложба с нейни творби на ниво 3 на Музейния център от 8 март до 30 май. Докато излезе първото мотивче изпод ръцете на майсторката – душата ѝ трепери – все едно тъче пъстрата нишка на човешкия живот, извезвайки в тъканта и багрите и даровете на природата.
А Жената умее – умее да създава, а на музей „Етър“ някак му приляга да разкрие точно през този месец тайните на нейните умения. Жената умее. Умее да донесе тежките менци с вода, с която да омеси погача, да нареди трапезата, да боядиса прежда, да изплете мартеничка. Може пеейки да сплита косите на своето чедо. Всеобхватна е душата на жената, но тя носи най-голямата сила да се нарече гордо: „Аз съм Българка. Пазителка на дома“. Единадесет красиви млади девойки разкриват сръчността и знанието на българката в неповторимата атмосфера на музей „Етър“. За първи път всеки, прекрачил прага на това омайно място, ще се наслади на майсторлъка на жената в снимки. Подредена е в Изложбената зала над шарланджийската работилница от 1 март до края на м. май. Подарете си една истинска феерия от багри, красота и умения, видяна през фотообектива на Радослав Първанов.
Ако дойдете в музея до края на месец март и посетите ниво 2 на Музейния център, бихте могли да научите повече и за кулинарните умения на българката от 20 – 40 години на ХХ век, представени в изложбата „Кулинарната история на България“. Имената на Стефана Христова, Пенка Чолчева, Мария Медникарова и др. дълго време диктуват модернизирането на кулинарните тенденции в градското общество.
През почивните дни на месец март (15, 16; 22, 23 и 29, 30 март) ви предлагаме специални билети с истинско преживяване „Претвори традициите“ и „Открий какво умееш“. Може да предизвикате себе си в изучаване на сръчностите и познанията на жената. Нашите майсторки ще ви покажат как да си свиете къделя, да сложите хурката на кръста, да завъртите вретеното, за да изпредете тънка вълнена нишка. Ще ви научат как да плетете на 1, 2 или цели 5 куки, как да плъстите вълна или да ушиете от гайтан малка красотичка за разкош.
Много са женските умения и всички те са подчинени на красотата, силата, нежността и загадъчността ѝ в мъжкия свят. Но, надбягвайки се с времето и всички възможности за знания и наслада на сетивата, които ви предлагаме в музей „Етър“ през месец март, можете случайно и тайно да надникнете зад една „Открехната врата към отминали времена“. Там, където жената е мома, невеста, майка, а всички нейни роли в живота са показани съвсем простичко, само с едно забраждане – ежедневно и празнично. Там ще видите и него - величествения и царствен сокай, от сълзите за който жителите на близката Трявна си построяват часовникова кула. Именно сокаят, момковата майка, дарява на съпругата на първородния си син, за да го носи от тук насетне, дорде го предаде и тя на снаха си.
Цяла приказка е животът на жената – от раждането до задомяването и отглеждането на челядта си. Ама стар обичай при балканджиите е, когато престои невеста една година като млада булка, да ѝ ходят на гости. Ще ви представим възстановка на този весел ритуал „На гости на млада булка“ на 8 март от 11:30 до 15:30 часа в Саковата къща – синята къща след моста с белите колони върху фасадата. И градски ще ви го покажем. Ще ви развеселим, за да усетите магията на миналото. И…като дойдат гости, да не забравят да носят дарове, а младата булка ще ги почерпи с парче кравай с хайвер, ще сръбнат вишнев ликьор от дълбоките запаси на свекървата и дребни бонбонки и сладки за децата. Та да се чуе чак в Тракия, че балканджията може и да черпи, пък бил той и габровец.
Трудно е да обхванеш, разкажеш и покажеш женската същност, умения, емоции и всичките ѝ житейски превъплъщения. Тя – Жената е „вечната и святата“. Тя е нежната сила на нашия свят.
Непокорните българки – жените в национално-освободителното движение
Март в музей „Етър“ – месец на преживявания и вдъхновение!
