„Сам съм, други няма“ – тези паметни думи, са изречени от Васил Петлешков – човек, жертвал живота си за свободата – такава, каквато я разбират хората от последните десетилетия на XIX век. Петлешков записва името си в българската история като един от водачите на Априлското въстание. Води бунта в Брацигово, заедно с поп Сокол. Загива, завързан между две горящи клади, но преди това успява да погълне отрова. Брациговци по принцип са будни хора, а Васил Петлешков е сред най-дейните. Освен революционер, той е и деец в областта на културата. Създава първото в родното си място читалище – много важна за времето си институция. Там по-късно е запазено едно от дванадесетте черешови топчета, с които бунтовниците от Брацигово са смятали да освобождават отечеството си. Днес можем да го видим в Историческия музей в Брацигово.
Директорът Петър Донов казва, че това е единственото запазено у нас оригинално черешово топче от времето на Априлското въстание. Има още две, но те са в Турция. Защо точно в Брацигово успяват да запазят черешово топче? Директорът на музея има логично обяснение, което се базира на написаното от историка Иван Венедиков.
Брацигово провежда въстанието по най-щадящия начин. Водачите на бунта са заловени, но над населението няма насилие. Едно от черешовите топчета е заровено под купчина тор. Вадят го след освобождението и дори възпроизвеждат с него изстрели при официални чествания.
В Брацигово хората не са бедни. Защо тогава се бунтуват? Отговорът е във възванието на Васил Петлешков.
Статията от рубриката „Новините на баба и дядо“ е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.