ЛЕКОМИСЛЕНА НОЩНА КИТАРА
дрезгавее сред мрака опушен, топлината на тъмното пари и пиянство е тихо да слушаш.
Лекомислена , остра китара по огнища от гняв пропълзява, есенее и в сънна омара заболява отляво...
Додяват силуети на влюбени птици, постаменти на мъртви патриции, звукозапис на днешни плесници
и премятане в точки за прицел .
А уцелва в сърцето китарата ...
И по струните-вени преплита свои остри ситнежи омарата да сме живи и все да не питаме за пиянството остро да дишаме
и да пием живота си кратък безсловесно, и без да го пишем най-безумно - и все без остатък ...
Лекомислено, дрезгаво свири любовта ми - среднощна китара.
Не, че някой по път я намира ...
Но пък хвърлих на пътя изгаряне
9 октомври 2012