Музеите – активен фактор за предаване на положителните послания на глобалния свят
В няколко важни международни форума взеха участие представители на музей „Етър” в края на лятото и през есента на 2019 година.
ХVІІІ конференция на музеите на открито се проведе в Полша. Форумът се състои на всеки две години и в него участват европейски представители на такива институции. Допускат се и индивидуални членства на различни специалисти – екскурзоводи, куратори, уредници. Темата през 2019-та е посветена на етническото многообразие и неговото представяне.
Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова определи участието си в конференцията като много важно, тъй като темите, върху които се работи, са с огромно обществено значение. А музеите трябва да отговорят на тези предизвикателства.
В Полша има голям брой музеи на открито. Практически на територията на почти всеки регион е изградена такава културна институция. Многообразието на архитектурата и етносите е представено в много пълен вид. Обиколката на участниците в конференцията започва от Познан и завършва в Катовице. Сбирките в музеите са съчетание от етнографски и археологически, те проследяват живота на населението на дадена територия през един много продължителен период от развитието й.
Истината е, че тези музеи са сравнително еднотипни, което съвсем естествено води до ограничаване на посетителския интерес. Малко над милион туристи преминават през около 30-40 музеи на открито в Полша.
Темата за етническото многообразие, поставена като акцент на ХVІІІ конференция на музеите на открито, е представена много добре във всяко от посетените места. Малцинствата от дадена територия са показани с техния бит и култура.
„Стана ясно, че в един от музеите, чиито представители участваха, са изградени жилища на имигранти, пристигнали от Индонезия. Там се събират техни потомци, които разказват истории, споделят рецепти, говорят за традиционни празници и обичаи. Музей в Швеция пък изгражда жилище на съвременни мигранти, които живеят в него и се превръщат в живата атракция за посетителите. Видя ми се странно, малко ми заприлича на „Big brother”, но от друга страна това е начин да се опознаят тези хора и да станат по-близки на местната общност”, каза директорът на музей „Етър”.
Представителите на музей „Етър” – директорът проф. д-р Светла Димитрова и финансистът Евгения Ангелова, участват в панелите, свързани с нематериалното наследство и с набавянето на допълнително финансиране.
„Няма как да се случи материалното наследство, ако го няма нематериалното. То много лесно може да бъде изгубено, тъй като се предава устно”, споделя проф. Димитрова.
Песни, танци, обичаи, знания за даден поминък – всичко, което изгражда духовния свят, е нематериално наследство. На музеите се възлагат нови задачи, което довежда до различна формулировка на същността на музея.
„Музеите вече няма да са застинали експозиции, които предават пасивно знания. Институцията и публиката стават активни участници в този процес. Знанието в тях се предава не със суховати и трудни за разбиране послания. Всичко трябва да е осмислено като провокация на интереса на публиката, а в същото време това да не се профанизира. Музеите излизат на преден план в обучението на хората как да свикнат с различността, показвайки колко общи неща имаме в бита си, независимо на коя точка от земното кълбо сме. В съвременното общество прави впечатление, че музеите имат много по-голяма роля. Възлагат се задачи за създаване на политики в определени области. Музеите стават активен фактор в образованието, във възможността в глобалния свят да се предават по-лесно положителните послания”, смята директорът на „Етър” проф. д-р Светла Димитрова.
Днес хората живеят в един огромен свят от различия, които не се разбират. Вместо да се засилва толерантността, засилва се агресията и незачитането. Преди 10-15 години бе различно. Стремежът от единение и създаване на обща Европа бе видим. Днес се осъзнава, че може би хората са имали повече очаквания от реално осъщественото досега. Това води до обратен ход на махалото – на много места връщане към национализма. Като историк проф. Димитрова не счита, че това е толкова притеснително. Опасно обаче е неразбирането между осъществяваната днес миграция и местните общности.
„Винаги в историята на човечеството миграцията съществува. Дори имаме понятие „Велико преселение на народите”, което се случва не толкова отдавна – преди около 2000 години. Към сегашната ситуация въпросът е как да приобщим тези хора. Да не се държат те като варвари, както са се държали в миналото, идващите от Изток. Да ги научим, че тук е изградено нещо, което е важно и за нас, и за тях. Че то трябва да бъде съхранено, а не разрушено. И ако правилно се осъществи този процес на обучение, мисля, че те ще го приемат. Те бягат от място, където трудно се прехранват. Идват на място, където това става по-лесно. Ние трябва да им кажем: „Добре, ако искате да ви приемем, ще съхранявате създаденото от нас и ще полагате труд и усилия за това.”
Да си домакин на конференция на музеите на открито е много престижно. За дълго време напред се знае къде ще се състоят следващите форуми – след две години в Швеция, след още две в Унгария и Словения, а през 2025 – в Румъния. Ако България иска да бъде домакин, е добре да се кооперира с друга страна и да положи повече усилия за доброто си представяне, е препоръката на проф. Димитрова.
Всички снимки към тази публикация са на АЕОМ
ХVІІІ конференция на музеите на открито се проведе в Полша. Форумът се състои на всеки две години и в него участват европейски представители на такива институции. Допускат се и индивидуални членства на различни специалисти – екскурзоводи, куратори, уредници. Темата през 2019-та е посветена на етническото многообразие и неговото представяне.
Директорът на музей „Етър” проф. д-р Светла Димитрова определи участието си в конференцията като много важно, тъй като темите, върху които се работи, са с огромно обществено значение. А музеите трябва да отговорят на тези предизвикателства.
В Полша има голям брой музеи на открито. Практически на територията на почти всеки регион е изградена такава културна институция. Многообразието на архитектурата и етносите е представено в много пълен вид. Обиколката на участниците в конференцията започва от Познан и завършва в Катовице. Сбирките в музеите са съчетание от етнографски и археологически, те проследяват живота на населението на дадена територия през един много продължителен период от развитието й.
Истината е, че тези музеи са сравнително еднотипни, което съвсем естествено води до ограничаване на посетителския интерес. Малко над милион туристи преминават през около 30-40 музеи на открито в Полша.
Темата за етническото многообразие, поставена като акцент на ХVІІІ конференция на музеите на открито, е представена много добре във всяко от посетените места. Малцинствата от дадена територия са показани с техния бит и култура.
„Стана ясно, че в един от музеите, чиито представители участваха, са изградени жилища на имигранти, пристигнали от Индонезия. Там се събират техни потомци, които разказват истории, споделят рецепти, говорят за традиционни празници и обичаи. Музей в Швеция пък изгражда жилище на съвременни мигранти, които живеят в него и се превръщат в живата атракция за посетителите. Видя ми се странно, малко ми заприлича на „Big brother”, но от друга страна това е начин да се опознаят тези хора и да станат по-близки на местната общност”, каза директорът на музей „Етър”.
Представителите на музей „Етър” – директорът проф. д-р Светла Димитрова и финансистът Евгения Ангелова, участват в панелите, свързани с нематериалното наследство и с набавянето на допълнително финансиране.
„Няма как да се случи материалното наследство, ако го няма нематериалното. То много лесно може да бъде изгубено, тъй като се предава устно”, споделя проф. Димитрова.
Песни, танци, обичаи, знания за даден поминък – всичко, което изгражда духовния свят, е нематериално наследство. На музеите се възлагат нови задачи, което довежда до различна формулировка на същността на музея.
„Музеите вече няма да са застинали експозиции, които предават пасивно знания. Институцията и публиката стават активни участници в този процес. Знанието в тях се предава не със суховати и трудни за разбиране послания. Всичко трябва да е осмислено като провокация на интереса на публиката, а в същото време това да не се профанизира. Музеите излизат на преден план в обучението на хората как да свикнат с различността, показвайки колко общи неща имаме в бита си, независимо на коя точка от земното кълбо сме. В съвременното общество прави впечатление, че музеите имат много по-голяма роля. Възлагат се задачи за създаване на политики в определени области. Музеите стават активен фактор в образованието, във възможността в глобалния свят да се предават по-лесно положителните послания”, смята директорът на „Етър” проф. д-р Светла Димитрова.
Днес хората живеят в един огромен свят от различия, които не се разбират. Вместо да се засилва толерантността, засилва се агресията и незачитането. Преди 10-15 години бе различно. Стремежът от единение и създаване на обща Европа бе видим. Днес се осъзнава, че може би хората са имали повече очаквания от реално осъщественото досега. Това води до обратен ход на махалото – на много места връщане към национализма. Като историк проф. Димитрова не счита, че това е толкова притеснително. Опасно обаче е неразбирането между осъществяваната днес миграция и местните общности.
„Винаги в историята на човечеството миграцията съществува. Дори имаме понятие „Велико преселение на народите”, което се случва не толкова отдавна – преди около 2000 години. Към сегашната ситуация въпросът е как да приобщим тези хора. Да не се държат те като варвари, както са се държали в миналото, идващите от Изток. Да ги научим, че тук е изградено нещо, което е важно и за нас, и за тях. Че то трябва да бъде съхранено, а не разрушено. И ако правилно се осъществи този процес на обучение, мисля, че те ще го приемат. Те бягат от място, където трудно се прехранват. Идват на място, където това става по-лесно. Ние трябва да им кажем: „Добре, ако искате да ви приемем, ще съхранявате създаденото от нас и ще полагате труд и усилия за това.”
Да си домакин на конференция на музеите на открито е много престижно. За дълго време напред се знае къде ще се състоят следващите форуми – след две години в Швеция, след още две в Унгария и Словения, а през 2025 – в Румъния. Ако България иска да бъде домакин, е добре да се кооперира с друга страна и да положи повече усилия за доброто си представяне, е препоръката на проф. Димитрова.
Всички снимки към тази публикация са на АЕОМ
Слушай още
02.11
