Защо опитните габровки ходели с игла на пазар?
Знаете ли защо опитните габровки в миналото ходели на пазар с игла? За да надхитрят продавачките на масло, които поставяли в средата на съда една ряпа и около нея слагали маслото. Така количеството изглеждало внушително, а всъщност се спестявало значително количество от този ценен хранителен продукт. Габровските гражданки обаче вкарват в действие иглите – бодвали в маслото и веднага им ставало ясно дали търговката прилага „селски хитринки“.
В миналото маслото се прави в буталка – издължен съд, който се стеснява в горната част, където има отвор. Най-често буталките са дървени и се създават от бъчварите. Дъските им се придържат с обръчи, както е при буретата и бъчвите. В буталката се поставя прясното мляко, а стопанката го „бие“ с дървено бутало. От време на време се долива топла вода, а избитото масло се събира в съд.
Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва за един от интересните предмети, които се съхраняват във фонда – керамична буталка. Материалът, от който е направена е нетрадиционен за този предмет – глина. Уредникът Румяна Денчева смята, че мъжът в семейството, за което е създадена буталката, е грънчар. Много по-късно – през 1977 година, буталката постъпва във фонда на музея. Дарението е направено от Стефан Бояджиев, а предметът е бил притежание на семейство Шкодреви.
„Буталки от керамика не се срещат често, тъй като са нетрайни. Затова смятам, че собственикът е грънчар и я създава за семейството си. Дървената буталка може да издържи много десетилетия, а тази само при един по-сериозен удар се чупи. Майсторът си е поиграл доста, за да създаде буталка от глина. Буталото, с което се бие маслото в батулката, не е запазено, но вероятно е използвано дървено. Всяка домакиня на времето сама прави маслото си. В по-късен период гражданките започват да го купуват от пазарите, където го продават селянки. И надхитряването с ряпата и иглата започва.“
От въвеждането на забрана за посещение на културни събития, заради пандемията от коронавирус приятели на музея често задават въпроса – „Вие сега какво работите на „Етър“-а?“. Инвентаризацията на съхраняваните във фонда движими културни ценности е една от важните дейности, с които се ангажира част от екипа. След преместването на хранилищата в сградата на бившето квартално училище, в използваните помещения са подредени културните ценности, осигурени са им специални условия – определена температура и влажност, за да бъдат запазени във възможно най-добър вид. Инвентаризацията е проверка и документиране на наличните във фонда културни ценности. Преглежда се не само наличността им, но и състоянието, в което се намират.
В миналото маслото се прави в буталка – издължен съд, който се стеснява в горната част, където има отвор. Най-често буталките са дървени и се създават от бъчварите. Дъските им се придържат с обръчи, както е при буретата и бъчвите. В буталката се поставя прясното мляко, а стопанката го „бие“ с дървено бутало. От време на време се долива топла вода, а избитото масло се събира в съд.
Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва за един от интересните предмети, които се съхраняват във фонда – керамична буталка. Материалът, от който е направена е нетрадиционен за този предмет – глина. Уредникът Румяна Денчева смята, че мъжът в семейството, за което е създадена буталката, е грънчар. Много по-късно – през 1977 година, буталката постъпва във фонда на музея. Дарението е направено от Стефан Бояджиев, а предметът е бил притежание на семейство Шкодреви.
„Буталки от керамика не се срещат често, тъй като са нетрайни. Затова смятам, че собственикът е грънчар и я създава за семейството си. Дървената буталка може да издържи много десетилетия, а тази само при един по-сериозен удар се чупи. Майсторът си е поиграл доста, за да създаде буталка от глина. Буталото, с което се бие маслото в батулката, не е запазено, но вероятно е използвано дървено. Всяка домакиня на времето сама прави маслото си. В по-късен период гражданките започват да го купуват от пазарите, където го продават селянки. И надхитряването с ряпата и иглата започва.“
От въвеждането на забрана за посещение на културни събития, заради пандемията от коронавирус приятели на музея често задават въпроса – „Вие сега какво работите на „Етър“-а?“. Инвентаризацията на съхраняваните във фонда движими културни ценности е една от важните дейности, с които се ангажира част от екипа. След преместването на хранилищата в сградата на бившето квартално училище, в използваните помещения са подредени културните ценности, осигурени са им специални условия – определена температура и влажност, за да бъдат запазени във възможно най-добър вид. Инвентаризацията е проверка и документиране на наличните във фонда културни ценности. Преглежда се не само наличността им, но и състоянието, в което се намират.
Слушай още
26.10
