ЧИСТА РАБОТИЛНИЦА ПАРИ НЕ ДАВА (СВ. СПИРИДОН В ЕМО ЕТЪР)
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.
„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”
За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.
]„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.
Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.
Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.
„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”
Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.
Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.
„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.
Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.
„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”
Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.
„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.
Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.
„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.
Мутафчиите тъкат на стан изделия от вълна на кози. В миналото те се ползват за дисаги, торби и други практични предмети. Много са здрави и не пропускат вода. Тъкането се извършва на стан. Милка Кръстева смята, че този занаят е предизвикателство.
„За майсторлъка в нашия занаят много има за разказване, много има за показване. За мен най-голямото предизвикателство е да седнеш и да започнеш да тъчеш. Да усещаш плата, нишките.”
За празника в мутафчийската работилница изработват изделия с по-пъстри цветове. Главният уредник на ЕМО „Етър” Ваня Донева стана майстор мутафчия за един ден.
]„Тъкането е доста по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед”, признава тя. Установила е, че трябва голяма концентрация. Една скъсана нишка води до сложна процедура по свързването й. За преденето се изисква пъргавина, а за работата с гребена – сила. Определено трябва време. За един час майстор мутафчия няма да станеш, убедена е вече Ваня Донева.
Майсторът за един ден при 22-годишния хлопкар Симеон Акмаджов е жена – Вейлада. Занаятът не е женски, но тя се справя добре. Успява да изработи две хлопки с кристален звън, които доказват качеството в работата й, постигнато с помощта на Симеон.
Грънчарката Таня Станева помни как е отбелязала Св. Спиридон преди време.
„Много тържествено беше когато празнувах за първи пат. Правеше се очерк за старите майстори, някои от които вече починали, и така новите разбираха за тях. Майсторите получаваха подарък от музея.”
Бистра Димова е майстор за един ден в грънчарската работилница. Ако някой я попита какво е емзикалка, тя не би го погледнала с неразбиращи очи, както повечето хора. От днес Бистра Димова може да обясни какво е тъпанджа и как грънчарите ползват гребенчето.
Уредникът Величка Илиева навлиза в спомените си още по-далече в миналото. Тя разказва за знамето от квартал Новата махала, което майсторите изнасят на празника. Днес то се съхранява в местното читалище и е необходима сериозна реставрация, за да влезе отново в употреба.
„На този ден новите даряваха на старите майстори една риза, за да изразят благодарността си”, разказва още Величка Илиева.
Елена Минковска, информатор в ЕМО „Етър” е майстор за един ден в Дърворезбарската работилница. Тя прави пастирска резба.
„Овчарите са я създавали, затова се казва пастирска. Проста е на пръв поглед, но никак не е лесно да се изработи.”
Ивелина Цанева е счетоводител в живота, но като бакърджия за един ден също се справя на ниво. Оценява го майстор Иван Априлов.
„Направи си фриза, изчука си гривната. Не й достигна малко време, за да завърши изделието”, споделя майстор Иван Априлов.
Нека се завърнем в работилницата на мутафчията Милка Кръстева, която има две прости правила как и за колко време се изработва едно занаятчийско изделие.
„Материал – какъвто трябва, време – когато стане” и „Чиста работилница пари не дава”.
Слушай още
15.07
