БЪЛГАРИТЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ИМЕТО ПРАВИ ЧОВЕКА И ЧОВЕК ПРАВИ ИМЕТО СИ
Изложбата „Пергаменти – именните дни“ на доц. д-р Ангел Гоев бе открита в Регионален исторически музей – Габрово. В нея са представени характерни вярвания и обичаи, свързани с този тип празничност, разпространена сред българското християнско население.
Доц. д-р Ангел Гоев прави изследванията си близо 50 години. При откриването на изложбата той разказа за вярата на българите, че човек и името му са едно и също нещо. Известна е поговорката „Името прави човека и човек прави името”.
„Докато не е кръстен, човек не е персонифициран. Това се случва, когато му бъде дадено име. В българската народна вяра и традиция е казано, че до третия ден едно новородено трябва да бъде кръстено. Много страшно е, ако си отиде от този свят, без това да се случи. Тогава, вярват старите българи, то се превръща в демонична сила. Затова човек без име, не е човек”, разказва Ангел Гоев.
Друго разпространено вярване е, че добрият дух каца на дясното рамо на човек, а лошият – на лявото. Двата духа нашепват какво да правиш и в зависимост кого послушаш, такъв ставаш. От там идва и един познат израз „слаб му е Ангела” – за човек, който се поддава на злото.
По думите на доц. д-р Гоев в народната вяра има два основни показателя да се даде име на един човек. Смята се, че човек идва с името си. Ако се роди на Йордановден, трябва да бъде кръстен Йордан. Също така е прието дядото да дава името на внука си, а бабата на внучката.
Именните дни се почитат много в миналото. Празнува се не само светеца, а и човека. Както много други родни обичаи, този също е свързан с трапезата – съобразена със съответния период. Ако е през пости, се ядат постни ястия. На този ден не се кани. Колкото повече хора ти дойдат на гости, толкова по-тачен си в своята общност. До именника се поставя празен стол, на който се вярва, че седи светецът. Пред него са сервирани прибори, а в паницата му е сипано повече ядене, което е знак на уважение.
В по-нови времена хората кръщават децата си на нещо особено модерно или желано. Така се стига до някои крайности. Доц. д-р Ангел Гоев дава пример с два реални случая, които проучва на терен преди години.
Гардеробчо – това име дава на едно от многото си деца семейство от Еленския край. Мъжът и жената много искат да си купят гардероб. Това се случва в деня, когато се ражда едно от децата им, затова му дават това толкова странно име – Гардеробчо. Историята е истинска и е от 20-те години на ХХ век.
А ето как едно селско момиче става Проститутка!
Селско момче от Троянско отива на гурбет в чужбина. Много харесва едно момиче, но не може да я заговори, защото не знае езика. Споделя с други работници, а те му казват – „Остави, тази е проститутка”. Той обаче мисли, че така се казва момичето. След време, вече в България, се жени, но продължава да помни момичето от времето на своя гурбет. Затова кръщава първородната си дъщеря Проститутка.
Изложбата „Пергаменти – именните дни“ на доц. д-р Ангел Гоев е атрактивна по своето съдържание, а представената чрез нея информация – много полезна. От 10 януари тя може да бъде разгледана в залата на ул. „Николаевска” 10 в сградата на Регионален исторически музей – Габрово.
Доц. д-р Ангел Гоев прави изследванията си близо 50 години. При откриването на изложбата той разказа за вярата на българите, че човек и името му са едно и също нещо. Известна е поговорката „Името прави човека и човек прави името”.
„Докато не е кръстен, човек не е персонифициран. Това се случва, когато му бъде дадено име. В българската народна вяра и традиция е казано, че до третия ден едно новородено трябва да бъде кръстено. Много страшно е, ако си отиде от този свят, без това да се случи. Тогава, вярват старите българи, то се превръща в демонична сила. Затова човек без име, не е човек”, разказва Ангел Гоев.
Друго разпространено вярване е, че добрият дух каца на дясното рамо на човек, а лошият – на лявото. Двата духа нашепват какво да правиш и в зависимост кого послушаш, такъв ставаш. От там идва и един познат израз „слаб му е Ангела” – за човек, който се поддава на злото.
По думите на доц. д-р Гоев в народната вяра има два основни показателя да се даде име на един човек. Смята се, че човек идва с името си. Ако се роди на Йордановден, трябва да бъде кръстен Йордан. Също така е прието дядото да дава името на внука си, а бабата на внучката.
Именните дни се почитат много в миналото. Празнува се не само светеца, а и човека. Както много други родни обичаи, този също е свързан с трапезата – съобразена със съответния период. Ако е през пости, се ядат постни ястия. На този ден не се кани. Колкото повече хора ти дойдат на гости, толкова по-тачен си в своята общност. До именника се поставя празен стол, на който се вярва, че седи светецът. Пред него са сервирани прибори, а в паницата му е сипано повече ядене, което е знак на уважение.
В по-нови времена хората кръщават децата си на нещо особено модерно или желано. Така се стига до някои крайности. Доц. д-р Ангел Гоев дава пример с два реални случая, които проучва на терен преди години.
Гардеробчо – това име дава на едно от многото си деца семейство от Еленския край. Мъжът и жената много искат да си купят гардероб. Това се случва в деня, когато се ражда едно от децата им, затова му дават това толкова странно име – Гардеробчо. Историята е истинска и е от 20-те години на ХХ век.
А ето как едно селско момиче става Проститутка!
Селско момче от Троянско отива на гурбет в чужбина. Много харесва едно момиче, но не може да я заговори, защото не знае езика. Споделя с други работници, а те му казват – „Остави, тази е проститутка”. Той обаче мисли, че така се казва момичето. След време, вече в България, се жени, но продължава да помни момичето от времето на своя гурбет. Затова кръщава първородната си дъщеря Проститутка.
Изложбата „Пергаменти – именните дни“ на доц. д-р Ангел Гоев е атрактивна по своето съдържание, а представената чрез нея информация – много полезна. От 10 януари тя може да бъде разгледана в залата на ул. „Николаевска” 10 в сградата на Регионален исторически музей – Габрово.
Слушай още
22.07
