Васил Априлов нарича Габрово „главен разсадник на новобългарското образование”
Непознатият на широката общественост Васил Априлов представя Даниела Цонева, експерт в Регионален исторически музей - Габрово. Идеята да се погледне в дълбочина историята на този виден наш съгражданин дойде от двете собственоръчно писани писма, пазени в архивите на музея. За тях Даниела Цонева разказа в първата част от разговора.
АРХИВИТЕ В САНКТ ПЕТЕРБУРГ, МОСКВА, ОДЕСА И РИМ-ГАБРОВО СА ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯТ ПИСМАТА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
На неговите опити, повечето от които успешни, да насърчава сънародниците си да пазят и развиват българската същност на своето общество е посветена втората част от разказа на Даниела Цонева.
„Васил Априлов въвежда за първи път термина „археология” в България. В своите писма до сънародници от средите на интелигенцията, той дава указания да се издирват „археологически работи”. Нарича останките от по-старата материална култура „археологически забележителности”. Още през 30-те години на ХІХ век Априлов насочва българите да се обръщат към старите градища и писмените паметници.
Априлов дава много интересна информация за Габрово в своята „Денница на новобългарското образование”. Този труд е познат дори на по-младите наши сънародници от реализираното в Националната априловска гимназия едноименно списание.
Априловият труд е с публицистичен характер. Идеята е да се направи достояние на по-широк кръг хора развитието на българска просвета през този период.
За да обясни какви са хората, живеещи в родния му край, Априлов дава интересна характеристика на габровци. Нарича Габрово „главен разсадник на новобългарското образование”. Изразът не е използван случайно, а има връзка с училището, което Васил Априлов създава.
Той предлага и първата научно обоснована концепция за възникването и развитието на Габрово и на габровците – хората пазители на прохода. Климат, географско положение и демографска характеристика – всичко това може да се открие в труда на Априлов.
„Населено е само с българи, които заедно с населението на околните колиби е 20 000 души”.
За броя на населението имаме цифри, давани от чужди пътешественици, още преди Априлов. Но той прави и интересно архитектурно описание на Габрово, разказвайки за Часовниковата кула, Конака, училището и фабриките. Конакът е мястото, от което административно се управлява Габрово. Априлов не пропуска да спомене, че в него се намира полицията, съдилището, Общинския съвет, тоест това е мястото за управление на териториалната единица.
В „Денница” се дава информация за миналото на Габрово от гледна точка на времето, в което живее Априлов.
„По народен избор управлението е предоставено на трима души, наречени кметове или чорбаджии. За полиция се изпращат от Велико Търново трима турци. Кметовете понякога управляват своите хора безсъвестно, като събират лични данъци. За да не ги закача агата и да не ги клевети в Търново, те всякак му угаждат и по такъв начин само стават причина той да управлява неограничено и да потиска жителите. Длъжността на кметовете е доходна и почетна, всички алчни хора се стремят да я заемат”, пише Априлов.
Чорбаджията или още Кметът, както се е наричал, е бил основен събирач на данъците. Изборът е бил мандатен. Васил Априлов критикува политическата система в тогавашните български земи, а така и в самата Османска империя. Макара този коментар да е политически, Априлов не е първият, който насочва своето перо към тази тема.
През 1836 г. Неофит Рилски представя условията, на които трябва да отговарят чорбаджиите, за да заемат длъжността. Това е направено в Кодекс на село Габрово, където е разгледана самата институция. През май 1837 година Неофит Рилски напуска Габрово, заради конфликт с габровските чорбаджии.
Кои ли са били тримата чорбаджии, прогонили Неофит Рилски от Габрово? Не е ли това поука за всечки политик , от всяко време? Защото е запомнено името на Неофит Рилски, а имената на тези които са го изгонили – не!
Априлов няма да бъде запомнен само като книжовник или благодетел. Той мисли за създаването на българска печатница. Идеята идва от проблемите, които среща с отпечатването на собствените му трудове на български език. В тази посока работят и братя Мустакови в Букурещ. Разбирането на Априлов е печатницата да бъде открита в Габрово. Начинанието му, обаче, не успява.
Успех има една друга инициатива на Априлов – да се създадат първите училищни библиотеки у нас. Те възникват в Габрово и Трявна. От Одеса през 1840 година Васил Априлов и Николай Палаузов съставят и изпращат Тефтер-кондика на училищната библиотека. Вписани са 66 заглавия на книги. Основна част от тези книги притежава Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” в Габров. В този документ е вписан и Устав за управление на библиотеката и там се доказва обществения й характер.
Априлов се завръща в Габрово през 1847 година, след почти 47-годишно отсъствие. При престоя си тук той се среща с много широк кръг хора и дава идеята за създаване на нова сграда на Училището. Това е сградата на днешната Национална априловска гимназия.
Априлов умира в Галац през 1847 г. и през 1850 г. по идея на габровци и по инициатива на „душеприказчиците” (изпълнителите) на завещанието му е издигнат надгробен паметник, който 50 години след това е пренесен, заедно с костите на Априлов в родния му град. През 1935 година е открит съвременния паметник, познат на всички габровци. Това става със средства на местната общественост”.
АРХИВИТЕ В САНКТ ПЕТЕРБУРГ, МОСКВА, ОДЕСА И РИМ-ГАБРОВО СА ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯТ ПИСМАТА НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
На неговите опити, повечето от които успешни, да насърчава сънародниците си да пазят и развиват българската същност на своето общество е посветена втората част от разказа на Даниела Цонева.
„Васил Априлов въвежда за първи път термина „археология” в България. В своите писма до сънародници от средите на интелигенцията, той дава указания да се издирват „археологически работи”. Нарича останките от по-старата материална култура „археологически забележителности”. Още през 30-те години на ХІХ век Априлов насочва българите да се обръщат към старите градища и писмените паметници.
Априлов дава много интересна информация за Габрово в своята „Денница на новобългарското образование”. Този труд е познат дори на по-младите наши сънародници от реализираното в Националната априловска гимназия едноименно списание.
Априловият труд е с публицистичен характер. Идеята е да се направи достояние на по-широк кръг хора развитието на българска просвета през този период.
За да обясни какви са хората, живеещи в родния му край, Априлов дава интересна характеристика на габровци. Нарича Габрово „главен разсадник на новобългарското образование”. Изразът не е използван случайно, а има връзка с училището, което Васил Априлов създава.
Той предлага и първата научно обоснована концепция за възникването и развитието на Габрово и на габровците – хората пазители на прохода. Климат, географско положение и демографска характеристика – всичко това може да се открие в труда на Априлов.
„Населено е само с българи, които заедно с населението на околните колиби е 20 000 души”.
За броя на населението имаме цифри, давани от чужди пътешественици, още преди Априлов. Но той прави и интересно архитектурно описание на Габрово, разказвайки за Часовниковата кула, Конака, училището и фабриките. Конакът е мястото, от което административно се управлява Габрово. Априлов не пропуска да спомене, че в него се намира полицията, съдилището, Общинския съвет, тоест това е мястото за управление на териториалната единица.
В „Денница” се дава информация за миналото на Габрово от гледна точка на времето, в което живее Априлов.
„По народен избор управлението е предоставено на трима души, наречени кметове или чорбаджии. За полиция се изпращат от Велико Търново трима турци. Кметовете понякога управляват своите хора безсъвестно, като събират лични данъци. За да не ги закача агата и да не ги клевети в Търново, те всякак му угаждат и по такъв начин само стават причина той да управлява неограничено и да потиска жителите. Длъжността на кметовете е доходна и почетна, всички алчни хора се стремят да я заемат”, пише Априлов.
Чорбаджията или още Кметът, както се е наричал, е бил основен събирач на данъците. Изборът е бил мандатен. Васил Априлов критикува политическата система в тогавашните български земи, а така и в самата Османска империя. Макара този коментар да е политически, Априлов не е първият, който насочва своето перо към тази тема.
През 1836 г. Неофит Рилски представя условията, на които трябва да отговарят чорбаджиите, за да заемат длъжността. Това е направено в Кодекс на село Габрово, където е разгледана самата институция. През май 1837 година Неофит Рилски напуска Габрово, заради конфликт с габровските чорбаджии.
Кои ли са били тримата чорбаджии, прогонили Неофит Рилски от Габрово? Не е ли това поука за всечки политик , от всяко време? Защото е запомнено името на Неофит Рилски, а имената на тези които са го изгонили – не!
Априлов няма да бъде запомнен само като книжовник или благодетел. Той мисли за създаването на българска печатница. Идеята идва от проблемите, които среща с отпечатването на собствените му трудове на български език. В тази посока работят и братя Мустакови в Букурещ. Разбирането на Априлов е печатницата да бъде открита в Габрово. Начинанието му, обаче, не успява.
Успех има една друга инициатива на Априлов – да се създадат първите училищни библиотеки у нас. Те възникват в Габрово и Трявна. От Одеса през 1840 година Васил Априлов и Николай Палаузов съставят и изпращат Тефтер-кондика на училищната библиотека. Вписани са 66 заглавия на книги. Основна част от тези книги притежава Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” в Габров. В този документ е вписан и Устав за управление на библиотеката и там се доказва обществения й характер.
Априлов се завръща в Габрово през 1847 година, след почти 47-годишно отсъствие. При престоя си тук той се среща с много широк кръг хора и дава идеята за създаване на нова сграда на Училището. Това е сградата на днешната Национална априловска гимназия.
Априлов умира в Галац през 1847 г. и през 1850 г. по идея на габровци и по инициатива на „душеприказчиците” (изпълнителите) на завещанието му е издигнат надгробен паметник, който 50 години след това е пренесен, заедно с костите на Априлов в родния му град. През 1935 година е открит съвременния паметник, познат на всички габровци. Това става със средства на местната общественост”.
Слушай още
18.11
