Победителите в конкурса „Мартеници от гайтан“ получиха награди и отличителни от екипа на музей „Етър“
В музей „Етър“ бяха връчени наградите на отличените участници в Националния конкурс „Мартеници от гайтан“. От различни места на страната пристигнаха деца със своите семейства и преподаватели, за да участват в церемонията и да видят изложбата, в която са представени създадените от тях мартеници. Конкуренцията за конкурса е наистина сериозна, се убедиха присъстващите, когато разгледаха изложбата.
Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.
Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.
„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия.
Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо. Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище.
Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница. На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба й разказва за обичая, съхранен от миналото.
Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.
Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена – с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.
Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които й показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват – той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха.
Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени.
Най-малкият участник в конкурса – Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.
Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана – с това произведение се състезава момичето.
Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали. Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено й се отдава да работи с гайтан.
На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ – София. Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.
Виктория и Деница Николови – сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.
Йоана Георгиева от Русе – трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.
Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.
Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ получи V „б“ клас от ОУ „Христо Ботев“, град Кубрат. Патрисия, Даная, Нора, Иляйза и Магдалена взеха участие в награждаването.
Патрисия Димитрова е най-комуникативната от групата. Това заявяват единодушно и много категорично нейните съученички, пристигнали в музея заедно със своята преподавателка по домашен бит и техника Диана Илиева.
„Това са нашите мартеници. Всички помагахме за изработването им, а г-жа Илиева даде идеи и ни насочваше какво да правим“, споделя Патрисия.
Даная Генова знае, че червената мартеница е Пенда, а бялата е Пижо. Както другите момичета от групата, тя също предпочита да носи мартениците си като гривни на ръката. Изработени са в училище.
Нора Михайлова е единствената в групата от Кубрат, която има закичена на връхната си дреха мартеница. На въпроса какво знае за мартеницата, Нора остроумно отговаря, че знае да прави мартеници. За първи път вплита бял и червен конец с баба си Тодорка, когато е на осем години. Двете са в дома си, а баба й разказва за обичая, съхранен от миналото.
Иляйза Антонова прави впечатление не само с красивото си и нетрадиционно име. Още на 7 години създава своята първа мартеница и научава, че е предвестник на пролетта. Разказва го майка й, която я напътства, докато работи.
Магдалена Енчева също изработва своята първа мартеница в семейството си. „Беше най-обикновена – с бял и червен конец. Направих я за себе си и я носих“, споделя Магдалена. Тя вярва, че мартениците носят късмет на хората и са предвестник на пролетта.
Илиян и Марчела Енчеви са родителите на Магдалена. Те са първите, които й показват как да си направи мартеница. Илиян обяснява на дъщеря си, че мартеница се носи за здраве. Съпрузите се допълват – той е сложил мартеница на ръката си, а тя е закичила вплетени бели и червени конци – една впечатляваща българска шевица, на ревера на връхната си дреха.
Илиян и Марчела Енчеви виждат за първи път мартениците, изработени от класа, в който учи дъщеря им Магдалена, на изложбата и споделят, че са истински впечатлени.
Най-малкият участник в конкурса – Виктор Манолов от Русе, получава първа награда за индивидуална работа. Виктор изпраща няколко мартеници, всяка от които е изработена с гайтан.
Второто място в същата категория е за Траяна Найденова от Габрово. Пано, в което сериозно място е отделено за гайтана – с това произведение се състезава момичето.
Пано за участие в конкурса изработва и Есин Махмуд от Кърджали. Според екипа, който организира конкурса на музей „Етър“, на Есин определено й се отдава да работи с гайтан.
На церемонията по връчване на наградите, Емилиян представя Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“ – София. Съучениците му полагат сериозни усилия в изработването на мартеници и достигат второ място в категорията за групова работа.
Виктория и Деница Николови – сестри от град Гурково, печелят в категорията за съвременна интерпретация на традиционна мартеница. До последно тази сутрин момичетата не знаят къде ги води майка им, която държи да ги изненада приятно.
Йоана Георгиева от Русе – трета в същата категория, се представя с изящно изработена мартеница, за която използва кратунка, вълна и гайтан. Отличният подбор на материалите се дължи на нейната преподавателка.
Всеки от отличените участници в конкурса „Мартеници от гайтан“ получи награда и отличително от екипа на музей „Етър“.
Слушай още
09.04
