ВАЛЕНТИНА ТЕРЕШКОВА, ДЖОН АТАНАСОВ, РАДОЙ РАЛИН СА ОСТАВИЛИ СВОИ ПОСЛАНИЯ КЪМ "ЕТЪРА", МУЗЕЯТ ПОСРЕЩНА 13-МИЛИОННИЯ СИ ПОСЕТИТЕЛ НА 2 ЮЛИ 2015 г.
13 милиона души са посетили АЕК "Етър" от създаването му до днес. На 2 юли около 11:00 часа Снежана Неделчева от Разград, която работи в Дания стана 13-милионния посетител на музея.
Преди нея неповторимата атмосфера на това уникално място са имали възможността да усетят едни от най-известните и влиятелни за времето си хора. Първата жена космонавт Валентина Терешкова, снимката която съхранява архива на Етъра с нея е от края на 60-те години на 20 век. От 1983 година е посещението на Тодор Живков, държавен глава на България и Андреас Папандреу, Министър - председател на Гърция.
През 1985-та тук идва и се снима Джон Винсент Атанасов, откривателя на компютъра.
Особено атрактивно послание оставя един от най-популярните български сатирици:
"Който дойде тук става друг!
P. S. Защото е направено напук! Радой Ралин, сатирик, Юни 1982 година".
13-милионният посетител се разписа в почетната книга, където свои послания са оставили личности с принос и влияние в обществения живот, между които Петър Стоянов и Негово Величество Симеон Втори.
Снежана Неделчева от Разград, която живее и работи в Дания, стана 13-милионният посетител в АЕК "Етър". Днес около 11:00 часа тя прекрачи официалния вход на музея и за своя изненада стана център на медийно внимание.
Екипът на комплекса посрещна Снежана по стара българска традиция с хляб и сол, след което тя получи подаръци - сувенири, изработени ръчно от майстори в Етъра.
Директорът на музей доц. д-р Светла Димитрова сама попълни и връчи официалното удостоверение.
"Подбрали сте перфектното място за туризъм. Етъра се усеща с всички сетива. Очите виждат пъстротата на чергите, цветните лехи на фона на калдъръма, зеленината и прекрасните къщи. Ушите чуват ромона на реката и звъна на камбаната. Ръцете докосват мекотата на кожите, хладината на бакърите, а с устата си ще усетите вкуса на симита, сечената мента и приготвеното на жар кафе".
Снежана Неделчева сподели, че се връща в България два пъти в годината - през лятото и зимата, но родината много й липсва.
За Снежана Неделчева АЕК "Етър" е:
"Завърнат спомен след 20 години. Добри спомени и усещания"
Няколко минути след приключване на официалното посрещане на 13-милионния посетител през един от входовете на АЕК "Етър" влезе номер 13 000 001 - младо семейство от Добрич - бебето Белослава, малката Елисавета, майката Нина Иванова и бащата Атанас Атанасов.
Младите хора посещават АЕК "Етър" за втори път. Те смятат, че в България има кътчета, които си заслужава да бъдат видени, а места като етнографския музей край Габрово са пазители на родните традиции и българските корени.
Някои личности с влияние в обществото, които са посетили АЕК "Етър"
2 ноември 1985 г. - Посещение на Генералния секретар на ЮНЕСКО Амаду Мхтар Мбоу
1986г. актьорът Георги Георгев – Гец в Етъра
Йосиф Петров поет и политик . Участник в Балканския Еротикон – Еньовден 1997 г.
Проф. Ян Ваасен президент на Асоциацията на европейските музеи под открито небе - 5 май 1998 г.
Септември 1994 г. - Посещение на посланикът на САЩ - г-н Монгомъри
"Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще! – написа в Почетната книга на АЕК „Етър” писателят, литературовед Боян Биолчев -22 юни 1997 г.
2 .ІІІ. 2002 г. – Генадий Селезньов Председател на Държавната Дума на Русия в Етъра
17 .V. 2003г.- посещение на Георги Първанов, Президент на Република България
На 10.02.2006г. Директорът на Мисията за България на ААМР (Американска агенция за международно развитие) г-н Майкъл Фриц бе на посещение в АЕК “Етър”
Декември - 2010 г. Посещение на посланика на Кралство Норвегия г-жа Тове Скарстен
Април 2011 - Посланикът на САЩ – Негово превъзходителство г-н Джеймс Уорлик на посещение в АЕК “Етър”
23 .VІІ. 1997 г. - Посрещане на 10 милионния посетител на Етъра- Мария Николова от Пловдив
На 5.ІХ.1979 година АЕК "Етър" посреща 4 милионния посетител - проф.Карло Макани от Италия, професор по история на техниката
С преклонение и възхищение...
Положени са основите на един етнографски музей на открито, който след своето завършване ще стане един от притегателните центрове на научния туризъм в страната. Научните ръководители на комплекса заслужават висока оценка на дейността им, така и всестранна по – нататъшна подкрепа.
Проф. Христо Гандев , 13 май 1966 година
Най-искрено трябва да се приветства тази идея. Тук е въплътено жизнено усилие, технически талант и дарба за изкуство. И тук можеш да видиш народа ни - скромен и талантлив...
Павел Матев, Председател на Комитета по култура и изкуство, 19 април 1967 година
Като стар привърженик на българските художествени занаяти, зарадван и възхитен съм от всичко, което видях, и вярвам, че този е пътят, по който трябва да вървим, за да се възродят, да се развият, за да красят живота.
Цанко Лавренов, художник, 13 май 1967 година
Толкова е хубаво, че човек не знае какво да пише.
Радой Ралин, 17 юни 1967 година
Аз съм щастлив, че можах да се запозная с този изграден с голямо чувство музей. Тук занаятчийството отново е оживяло, тук човек може наблюдава работата на майсторите. В едно такова село на занаятите е особено приятно.
Роберт Вилдхабер, Швейцарски музей по етнография
Почерпихме поука, преживяхме възторг, изпитахме благодарност, отиваме си с дълбока любов към смиреното и мъдро величие на творческия гений на нашия народ.
Сем. Казачеви, гр. Трявна, 18 август 1967 година
Бай Лазаре, има неща, които се оценяват приживе, и други – след това. Човекът е петимен за признание, за съпричастие. Но какво е човекът пред делото си? Голямо нещо си захванал – дело на българщината – да се гордеем и славим, - то ще те надживее, всички ни ще надживее, но едно ще остане. Етъра и Лазар Донков.
Рангел Игнатов, 2 август 1969 година
Етнографският парк-музей в с.Етъра е една магия, която ни връща в миналото, в детските дни на нашата материално техническа култура, който ни показва чудните технически дарби на българина в годините на робство...
проф. Петко Стайнов, композитор, 31 октомври 1970 година
Работата на този музей и на г-н Донков е действително доказателство за патриотизъм и любов към древната култура на България, което ние, хората от Индия дълбоко оценяваме и поздравяваме българските хора за това.
г-н Лукас, посланик на Индия в България, 31 август 1974 година.
Идвам от Норвегия да се запозная с българската архитектура и с голямо чувство на възхищение видях извършеното тук. Очарован съм от постигнатите резултати – за мен като архитект е даже трудно да се обясня постояването на този „жив” музей. С най-голямо удоволствие се възхитих на чувството за детайлите, на съвестта на артистичния вкус, с който всичко тук е извършено.
арх. Халворт Берг, Осло, Норвегия
Това е един от най-добрите етнографски музеи в България. Предметите на са мъртви неща от миналото и посетителите могат да оценят майсторството на занаятчиите, които го правят. Поздравявам уредниците за техните амбиции и Ви завиждам, че можете да покажете нещо, което не може да се покаже в моя музей.
Мили Уиър, експерт в Етнографски Британски музей
По случай симпозиума на ИКОТЕК посетих с най-жив интерес, заедно с всички участници музея „Етъра”, където намерих най-сърдечен прием, едно наистина уникално документиране на миналото на този район, което разказва по най-добрият и убедителен начин за всекидневието и усилията на хората. Пресъздаването на обстановката в нейната пълнота поставя до труда и други моменти от бита в една цялостна картина.
С увереност, че всички посетители отнасят същите впечатления с най-хубави пожелания за бъдещето му.
проф. Карло Макани – Италия, 4-милионният посетител на Етъра
От името на студентите от катедрата по етнография на фолклора и философския факултет на Карловския университет в Прага, изразявам възхищението си от музея. В Чехословакия има няколко „сканзена”. За съжаление, само някои от тях служат в същност като методически помагала при обучението на млади специалисти в етнографията. За нас впечатляващо е това, че етнографията в България е част от историята на народа.
С преклонение и възхищение от старите занаяти напускаме комплекс
“ Етъра”. Красота, която пълни душата с наслади!
Дирекция на музеите, гр. Копривщица, 11 декември 1985 година
Възхищаваме се от златните ръце на габровски майстори и от сърце им благодарим, че създават българщината.
23 януари 1986 година
Видяното от мен е един пример за запазване жива историята и традицията на един народ.
Журналистка от Бразилия, 1986 година
На организаторите на изложбата, дали път на красотата и творчеството на народната хубост – благодарим!
Маргарита Лесичкова, 17 април 1986 година
“ Етъра “ е най – хубавото нещо в цяла България! Дано винаги да се пази такъв!
3 май 1986 година
Тук човек се чувства горд, че е българин, потопява се в непреходно – българската атмосфера. Възхитени сме от замисъла и изпълнението на комплекса “ Етър “.
Таня и Илияна Кирянчеви, 2 август 1986 година
Вечен и неповторим е българският национален гений! Хвала!
Сем. Станколови, гр. София, 28 август 1986 година
Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще!
Хвала на онези, които създадоха този чудесен кът на българщината, на народния творчески гений, на духа на човечност, труд, жизненост. Който дойде тук, обиква повече родината и българските хора.
проф. Петър Динеков, литературен критик, 10 юни 1982 година
Който дойде тук става друг!
P. S. Защото е направено напук!
Радой Ралин, сатирик, юни 1982 година
Идвал съм няколко пъти в музея, но всеки път се вълнувам и си отивам пречистен, обновен и винаги горд, че съм българин.
Парашкев Хаджиев, композитор, 5 октомври 1982 година
Музеят е уникален. Това е "действащ музей", който ще помогне на човечеството в бъдеще да възроди радостта от творческия труд - труда на занаятчията-художник.
акад. Дмитрий Лихачов, 1 октомври 1988 година
Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще! – написа в Почетната книга на АЕК „Етър”.
Боян Биолчев, писател, литературовед, 22 юни 1997 г.
В едно от многото красиви, неповторими места от нашата България поздравявам колектива с най-сърдечни пожелания за здраве, лично щастие и се прекланям пред труда, който съхранява истинското, непреходното, българското.
Мария Николова - Пловдив, 10-милионният посетител, 23 юли 1997 година
Там, където човек разбира откъде е тръгнал коренът, Там, където се чувстваш някак си по-подругому. Там, където от един момент нататък все повече неистово се стремиш и ако Там, някъде, си се родил, означава, че си бил в Етъра и от този момент си повече българин!
Минчо Минчев, цигулар, 15 септември 1997 година
Много е трудно да изразя чувствата си ...музеят "Етър" е също толкова величествен, както е и самата страна. Благодарен съм, че имах възможността да почувствам гостоприемството и да усетя бита на българите. Ще се върна в страната си изпълнен с възхищение.
проф. Ян Ваасен, президент на Асоциацията на европейските музеи под открито небе, 5 май 1998г.
Винаги с голямо удоволствие и българска гордост посещавам Етъра и всеки път съжалявам, че времето е недостатъчно за по-дълго докосване до българщината. Но през всичкото това време Етъра е запазил своята неповторима атмосфера - за радост на всички българи и наши гости.
Желая ви още дълги години да съхранявате българската традиция, българския дух и гордостта от своя български корен.
Петър Стоянов, Президент на Република България, 17 юли 1998г.
Моята искрена признателност към хората, превърнали живота си в частица от този кът на българщината! Българският дух има своята опора и своите корени именно в тези неповторими свидетелства на националната култура!
Емма Москова, Министър на култура, 9 октомври 1999 година
Сърдечно благодаря за гостоприемството! За пореден път съм удивен от начина, по който е съхранено това природно и историческо богатство. Комплексът наистина е една национална ценност и всички трябва да се грижим за това тя да бъде запазена за поколенията!
Георги Първанов, Президент на Република България, 17 май 2003 година
Предаването е реализирано от радио Култура ON-AIR в изпълнение на проект "Габрово - град с минало, град с бъдеще" на Фондация "Граждански форум". Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма "Култура" - 2015 към Община Габрово.
Преди нея неповторимата атмосфера на това уникално място са имали възможността да усетят едни от най-известните и влиятелни за времето си хора. Първата жена космонавт Валентина Терешкова, снимката която съхранява архива на Етъра с нея е от края на 60-те години на 20 век. От 1983 година е посещението на Тодор Живков, държавен глава на България и Андреас Папандреу, Министър - председател на Гърция.
През 1985-та тук идва и се снима Джон Винсент Атанасов, откривателя на компютъра.
Особено атрактивно послание оставя един от най-популярните български сатирици:
"Който дойде тук става друг!
P. S. Защото е направено напук! Радой Ралин, сатирик, Юни 1982 година".
13-милионният посетител се разписа в почетната книга, където свои послания са оставили личности с принос и влияние в обществения живот, между които Петър Стоянов и Негово Величество Симеон Втори.
Снежана Неделчева от Разград, която живее и работи в Дания, стана 13-милионният посетител в АЕК "Етър". Днес около 11:00 часа тя прекрачи официалния вход на музея и за своя изненада стана център на медийно внимание.
Екипът на комплекса посрещна Снежана по стара българска традиция с хляб и сол, след което тя получи подаръци - сувенири, изработени ръчно от майстори в Етъра.
Директорът на музей доц. д-р Светла Димитрова сама попълни и връчи официалното удостоверение.
"Подбрали сте перфектното място за туризъм. Етъра се усеща с всички сетива. Очите виждат пъстротата на чергите, цветните лехи на фона на калдъръма, зеленината и прекрасните къщи. Ушите чуват ромона на реката и звъна на камбаната. Ръцете докосват мекотата на кожите, хладината на бакърите, а с устата си ще усетите вкуса на симита, сечената мента и приготвеното на жар кафе".
Снежана Неделчева сподели, че се връща в България два пъти в годината - през лятото и зимата, но родината много й липсва.
За Снежана Неделчева АЕК "Етър" е:
"Завърнат спомен след 20 години. Добри спомени и усещания"
Няколко минути след приключване на официалното посрещане на 13-милионния посетител през един от входовете на АЕК "Етър" влезе номер 13 000 001 - младо семейство от Добрич - бебето Белослава, малката Елисавета, майката Нина Иванова и бащата Атанас Атанасов.
Младите хора посещават АЕК "Етър" за втори път. Те смятат, че в България има кътчета, които си заслужава да бъдат видени, а места като етнографския музей край Габрово са пазители на родните традиции и българските корени.
Някои личности с влияние в обществото, които са посетили АЕК "Етър"
2 ноември 1985 г. - Посещение на Генералния секретар на ЮНЕСКО Амаду Мхтар Мбоу
1986г. актьорът Георги Георгев – Гец в Етъра
Йосиф Петров поет и политик . Участник в Балканския Еротикон – Еньовден 1997 г.
Проф. Ян Ваасен президент на Асоциацията на европейските музеи под открито небе - 5 май 1998 г.
Септември 1994 г. - Посещение на посланикът на САЩ - г-н Монгомъри
"Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще! – написа в Почетната книга на АЕК „Етър” писателят, литературовед Боян Биолчев -22 юни 1997 г.
2 .ІІІ. 2002 г. – Генадий Селезньов Председател на Държавната Дума на Русия в Етъра
17 .V. 2003г.- посещение на Георги Първанов, Президент на Република България
На 10.02.2006г. Директорът на Мисията за България на ААМР (Американска агенция за международно развитие) г-н Майкъл Фриц бе на посещение в АЕК “Етър”
Декември - 2010 г. Посещение на посланика на Кралство Норвегия г-жа Тове Скарстен
Април 2011 - Посланикът на САЩ – Негово превъзходителство г-н Джеймс Уорлик на посещение в АЕК “Етър”
23 .VІІ. 1997 г. - Посрещане на 10 милионния посетител на Етъра- Мария Николова от Пловдив
На 5.ІХ.1979 година АЕК "Етър" посреща 4 милионния посетител - проф.Карло Макани от Италия, професор по история на техниката
С преклонение и възхищение...
Положени са основите на един етнографски музей на открито, който след своето завършване ще стане един от притегателните центрове на научния туризъм в страната. Научните ръководители на комплекса заслужават висока оценка на дейността им, така и всестранна по – нататъшна подкрепа.
Проф. Христо Гандев , 13 май 1966 година
Най-искрено трябва да се приветства тази идея. Тук е въплътено жизнено усилие, технически талант и дарба за изкуство. И тук можеш да видиш народа ни - скромен и талантлив...
Павел Матев, Председател на Комитета по култура и изкуство, 19 април 1967 година
Като стар привърженик на българските художествени занаяти, зарадван и възхитен съм от всичко, което видях, и вярвам, че този е пътят, по който трябва да вървим, за да се възродят, да се развият, за да красят живота.
Цанко Лавренов, художник, 13 май 1967 година
Толкова е хубаво, че човек не знае какво да пише.
Радой Ралин, 17 юни 1967 година
Аз съм щастлив, че можах да се запозная с този изграден с голямо чувство музей. Тук занаятчийството отново е оживяло, тук човек може наблюдава работата на майсторите. В едно такова село на занаятите е особено приятно.
Роберт Вилдхабер, Швейцарски музей по етнография
Почерпихме поука, преживяхме възторг, изпитахме благодарност, отиваме си с дълбока любов към смиреното и мъдро величие на творческия гений на нашия народ.
Сем. Казачеви, гр. Трявна, 18 август 1967 година
Бай Лазаре, има неща, които се оценяват приживе, и други – след това. Човекът е петимен за признание, за съпричастие. Но какво е човекът пред делото си? Голямо нещо си захванал – дело на българщината – да се гордеем и славим, - то ще те надживее, всички ни ще надживее, но едно ще остане. Етъра и Лазар Донков.
Рангел Игнатов, 2 август 1969 година
Етнографският парк-музей в с.Етъра е една магия, която ни връща в миналото, в детските дни на нашата материално техническа култура, който ни показва чудните технически дарби на българина в годините на робство...
проф. Петко Стайнов, композитор, 31 октомври 1970 година
Работата на този музей и на г-н Донков е действително доказателство за патриотизъм и любов към древната култура на България, което ние, хората от Индия дълбоко оценяваме и поздравяваме българските хора за това.
г-н Лукас, посланик на Индия в България, 31 август 1974 година.
Идвам от Норвегия да се запозная с българската архитектура и с голямо чувство на възхищение видях извършеното тук. Очарован съм от постигнатите резултати – за мен като архитект е даже трудно да се обясня постояването на този „жив” музей. С най-голямо удоволствие се възхитих на чувството за детайлите, на съвестта на артистичния вкус, с който всичко тук е извършено.
арх. Халворт Берг, Осло, Норвегия
Това е един от най-добрите етнографски музеи в България. Предметите на са мъртви неща от миналото и посетителите могат да оценят майсторството на занаятчиите, които го правят. Поздравявам уредниците за техните амбиции и Ви завиждам, че можете да покажете нещо, което не може да се покаже в моя музей.
Мили Уиър, експерт в Етнографски Британски музей
По случай симпозиума на ИКОТЕК посетих с най-жив интерес, заедно с всички участници музея „Етъра”, където намерих най-сърдечен прием, едно наистина уникално документиране на миналото на този район, което разказва по най-добрият и убедителен начин за всекидневието и усилията на хората. Пресъздаването на обстановката в нейната пълнота поставя до труда и други моменти от бита в една цялостна картина.
С увереност, че всички посетители отнасят същите впечатления с най-хубави пожелания за бъдещето му.
проф. Карло Макани – Италия, 4-милионният посетител на Етъра
От името на студентите от катедрата по етнография на фолклора и философския факултет на Карловския университет в Прага, изразявам възхищението си от музея. В Чехословакия има няколко „сканзена”. За съжаление, само някои от тях служат в същност като методически помагала при обучението на млади специалисти в етнографията. За нас впечатляващо е това, че етнографията в България е част от историята на народа.
С преклонение и възхищение от старите занаяти напускаме комплекс
“ Етъра”. Красота, която пълни душата с наслади!
Дирекция на музеите, гр. Копривщица, 11 декември 1985 година
Възхищаваме се от златните ръце на габровски майстори и от сърце им благодарим, че създават българщината.
23 януари 1986 година
Видяното от мен е един пример за запазване жива историята и традицията на един народ.
Журналистка от Бразилия, 1986 година
На организаторите на изложбата, дали път на красотата и творчеството на народната хубост – благодарим!
Маргарита Лесичкова, 17 април 1986 година
“ Етъра “ е най – хубавото нещо в цяла България! Дано винаги да се пази такъв!
3 май 1986 година
Тук човек се чувства горд, че е българин, потопява се в непреходно – българската атмосфера. Възхитени сме от замисъла и изпълнението на комплекса “ Етър “.
Таня и Илияна Кирянчеви, 2 август 1986 година
Вечен и неповторим е българският национален гений! Хвала!
Сем. Станколови, гр. София, 28 август 1986 година
Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще!
Хвала на онези, които създадоха този чудесен кът на българщината, на народния творчески гений, на духа на човечност, труд, жизненост. Който дойде тук, обиква повече родината и българските хора.
проф. Петър Динеков, литературен критик, 10 юни 1982 година
Който дойде тук става друг!
P. S. Защото е направено напук!
Радой Ралин, сатирик, юни 1982 година
Идвал съм няколко пъти в музея, но всеки път се вълнувам и си отивам пречистен, обновен и винаги горд, че съм българин.
Парашкев Хаджиев, композитор, 5 октомври 1982 година
Музеят е уникален. Това е "действащ музей", който ще помогне на човечеството в бъдеще да възроди радостта от творческия труд - труда на занаятчията-художник.
акад. Дмитрий Лихачов, 1 октомври 1988 година
Етър"-а е един свят! Никъде няма такава хармония между минало и настояще! – написа в Почетната книга на АЕК „Етър”.
Боян Биолчев, писател, литературовед, 22 юни 1997 г.
В едно от многото красиви, неповторими места от нашата България поздравявам колектива с най-сърдечни пожелания за здраве, лично щастие и се прекланям пред труда, който съхранява истинското, непреходното, българското.
Мария Николова - Пловдив, 10-милионният посетител, 23 юли 1997 година
Там, където човек разбира откъде е тръгнал коренът, Там, където се чувстваш някак си по-подругому. Там, където от един момент нататък все повече неистово се стремиш и ако Там, някъде, си се родил, означава, че си бил в Етъра и от този момент си повече българин!
Минчо Минчев, цигулар, 15 септември 1997 година
Много е трудно да изразя чувствата си ...музеят "Етър" е също толкова величествен, както е и самата страна. Благодарен съм, че имах възможността да почувствам гостоприемството и да усетя бита на българите. Ще се върна в страната си изпълнен с възхищение.
проф. Ян Ваасен, президент на Асоциацията на европейските музеи под открито небе, 5 май 1998г.
Винаги с голямо удоволствие и българска гордост посещавам Етъра и всеки път съжалявам, че времето е недостатъчно за по-дълго докосване до българщината. Но през всичкото това време Етъра е запазил своята неповторима атмосфера - за радост на всички българи и наши гости.
Желая ви още дълги години да съхранявате българската традиция, българския дух и гордостта от своя български корен.
Петър Стоянов, Президент на Република България, 17 юли 1998г.
Моята искрена признателност към хората, превърнали живота си в частица от този кът на българщината! Българският дух има своята опора и своите корени именно в тези неповторими свидетелства на националната култура!
Емма Москова, Министър на култура, 9 октомври 1999 година
Сърдечно благодаря за гостоприемството! За пореден път съм удивен от начина, по който е съхранено това природно и историческо богатство. Комплексът наистина е една национална ценност и всички трябва да се грижим за това тя да бъде запазена за поколенията!
Георги Първанов, Президент на Република България, 17 май 2003 година
Предаването е реализирано от радио Култура ON-AIR в изпълнение на проект "Габрово - град с минало, град с бъдеще" на Фондация "Граждански форум". Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма "Култура" - 2015 към Община Габрово.
Слушай още
27.01
