Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ съхранява екземпляр от всяка книга за вечни времена
Няма как да забравим 2020 и 2021 – проблемните години, през които човечеството бе връхлетяно от КОВИД-19. Следяхме ежедневните пресконференции на Националния оперативен щаб. Спорехме дали болестта е реална. Едни отказваха да сложат маски, други пък не се разделяха с тях и на улицата. Много фирми и институции бяха затваряни. В речника ни намери място нов израз – Home Office, който доста бързо измести родната си версия Работа от дома. Културните институции бяха повлияни от всички тези промени. Някои от тях бяха неколкократно затваряни, други имаха възможността да работят, но с ограничен капацитет. И все пак цялата ситуация ни накара да се запитаме: „Не живеем ли с клишета и не пропускаме ли много шансове, точно заради заблудите, до които ни водят те?“.
Оказва се, че да си четящ човек не е екзотика, въпреки насажданото мнение, че новите поколения рядко имат среща с книгите и предпочитат да сърфират в някоя социална мрежа, където да се „заровят“ в несъществени и, най-често, непрофесионално поднесени теми.
Читателите в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се увеличават с няколко хиляди през 2020 г. и 2021 г.
Директорът доц. д-р Красимира Александрова споделя, че възможността да се ползва Националната библиотека допреди четири години е за хора, които са навършили пълнолетие и в някаква степен вече са се изградили професионално и личностно.
Промяната, която дава отличен резултат, е осигуряването на достъп за всеки, получил лична карта – една истинска демократизация на Библиотеката.
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
„Смятам, че по този начин подпомогнахме младите хора, реално да се докоснат до Националната библиотека, да не бъде тя за тях само фасада, пред която се случват определени събития“, казва доц. Александрова.
Очевидно това оказва влияние да се увеличи броят на читателите през последните години, въпреки че в световен мащаб се отчита обратната тенденция.
От известно време много от управляващите изказват желание да посетят Националната библиотека по различни поводи.
„Те са получили своето високо образование в чужбина и са били в различни библиотеки, но не са били в нашата библиотека. Подобна ангажираност с библиотеката са проявявали и други политици и ние го приемаме позитивно, защото точно от хората с лично отношение очакваме да лобират и подкрепят библиотеките“, е мнението на доц. Александрова.
Националната библиотека е най-голямата в страната, броят на документите във фонда е над осем и половина милиона.
Директорът доц. д-р Красимира Александрова казва още, че институцията е уникална с дейностите, които се осъществяват само и единствено в нея.
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
„Първата специфична функция е депозитната й дейност, при която всеки автор или издател в зависимост от тиража на съответното издание, депозира определен брой екземпляри, два от които остават в Националната библиотека. Единият от тях се ползва във фонда за читателите, а другият в неприкосновения архив на българската книжнина, което предполага съхраняване на тези екземпляри за вечни времена. Останалите депозирани книги са предназначени за библиотеките в страната.
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
Тук се извършва реставрация, дигитализация, създават се международни идентификационни кодове. Реставрационният център е на територията на Библиотеката и функционира от 1964 година. В него се изграждат добре подготвени кадри, тъй като има много млади хора с интерес към тази професия. Така поддържаме фонда и оказваме съдействие на колеги от други библиотеки. От 2017 г. използваме системата „Аноксия“. С нея се обработват около 100 000 документа годишно.
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
Центърът за дигитализация съществува от 2004 г. Непрекъснато търсим възможности за разширяването му, включително проектни. Все още имаме много работа, тъй като е необходимо, както техническо, така и експертно участие. Независимо, че годишно се обработват около 400 000 файла, обемът на дигитализираните документи е 5%.
Фотография: НБ „Св. св. Кирил и Методий“
През последните години работим активно да разчупим рамката, в която библиотеката е място да влезеш, да почетеш и да си отидеш. Съвременната библиотека е място за пребиваване и срещи. Около читалнята сме обособили пространства, където нашите потребители могат да разгледат изложби, да общуват, да изпият чаша кафе. Ние преживяваме особено красиви мигове, когато млади хора разказват и показват на децата си Националната библиотека.“
Гледайте интервю с проф. Красимира Александрова пред Култура ON AIR
Румяна Комсийска представя зала „История на книгата“
Проектът „Форум за сътрудничество и култура“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
