На Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“
На 17 януари се почита св. Антоний Велики, основоположник на монашеския аскетизъм, чийто живот преминава в пост и молитва. Той изкарва прехраната си, като плете кошници от палмови клони, затова е смятан за покровител на кошничарите.
На 18 януари е църковният празник на св. Атанасий Велики, известен и като Атанасий I Велики, патриарх Александрийски, роден през 295 г. Като архиепископ на гр. Александрия той е един от активните противници на арианството, обявено за ерес.
Иконата е нарисувана от зографа на музей „Етър“ Пламен Малинов
В българския фолклор св. Антоний е св. Антон, а св. Атанасий – св. Атанас. Първият е смятан за един от заповедниците на болестите чума, шарка, синя пъпка и на заразите.
Според поверието на Антоновден болестите се събират, а на Атанасовден „тръгват по хората“. За да бъдат те омилостивени, жените месят на Антоновден пресни питки, дупчат ги с вилица или вретено, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат ги с маджун или мед и ги раздават. Оставят една на тавана за „белята, лелята” – чумата, чието име не трябва да се изрича.
.jpg)
В тези дни има редица забрани за жените: да не пипат вълна, защото в нея спи чумата; да не варят боб, леща, царевица и други варива, за да не я разсърдят, да не се плете и шие – ако се убоде, раната няма да зарасне лесно.
Според една от легендите св. Антон и св. Атанас са братя близнаци, ковачи и затова празниците им са един след друг – на 17 и 18 януари. Те вадят нажеженото желязо от огнището с голи ръце, защото още не са изобретени ковашките клещи, но св. Антон вижда пред ковачницата спящо куче с кръстосани предни лапи и така се сеща да направи клещите.
Друга легенда разказва, че Атанас е чирак при Антон, но загубва клещите си, хваща зачервеното желязо с голи ръце, слага го на наковалнята и започва да кове. Затова е обявен за светец покровител на ковачи, налбанти, ножари, железари, патрон е на най-големия и уважаван някога еснаф в Габрово – ковашкия.
В народните вярвания св. Атанас Зимни е наричан и Безсмъртни, по превода на името му от гръцки, смята се за повелител и властелин на зимните студове, снегове, ледове и ветрове, на дивите животни. Вярва се, че на Атанасовден той сваля (хвърля) зимния си кожух, облича копринена риза, яхва бял кон, отива на връх в планината и се провиква: „Бягайте снегове и студове, махай се зимо, че иде лято!“ и „времето вече тръгва към лято“. Затова празникът е известен и като „Среди зима“.
Публикацията е подготвена от Дамян Христов по материали от „Календарни обичаи на балканджиите“ на Ангел Гоев
