Продукцията на създателя на българската трикотажна индустрия получава признание в Париж, Брюксел, Лиеж, Анверс, Лондон и Милано
В Париж, Брюксел, Лиеж, Анверс, Лондон и Милано признават качествата на продукцията, създадена чрез бизнеса на един от първите габровци, облекли европейски дрехи. На изложения в тези центрове представеното от Христак Момерин е отличено със златни медали и грамоти. По онова време нито е по-лесно да се прави бизнес в България, нито рисковете от провал са по-малки. Амбицията за успех е движила личности като Христак Момерин – истинските създатели на една модерна България.
Щанд на Трикотажна фабрика „Андрея Хр. Момерин” на Първата габровска мострена изложба 1927 г.През настоящата 2018 се навършват 100 години от смъртта на Христак Хр. Момерин – основател и собственик на „Първа Българска фабрика за фланели и шалове“ - Габрово. Той е роден през 1852 г. в Казанлък. Не е известно кога се заселва в Габрово заедно с майка си и двамата си братя Андрея и Иван. Баща му, Христо Недялков, се занимава с производство на платове в Казанлък, които продава в Цариград. Умира като заточеник в Диарбекир, Турция.
Като млад, Христак Момерин също се занимава с търговия - продава доставените от Виена и Букурещ платове, модерни копринени пелерини и трикотажни облекла. Жени се за Ганка Селвелиева - най-голямата дъщеря от богатото габровско семейство на Христо Цонев Селвелиев.
Голямото търсене на внасяните плетени дрехи навеждат Христак Момерин на мисълта да организира производството им в България. Чрез фирмата „Жак Блумберг“, представител на английски и германски фабрики за плетачни машини в Букурещ, той поръчва от Манчестър три ръчни плетачни машини система „Харисън“. С тях произвежда горни женски жакети, които се търсят много, тъй като са еластични и стоят добре на всяка женска фигура. Доставя още няколко машини и започва усилено производство на жакети, които се налагат като модно, топло и необходимо облекло за жените. Така, през 1890 г. Христак Момерин слага началото на трикотажната индустрия в България. До тогава, тя се предшества от домашно ръчно плетене на чорапи, ръкавици, калцуни, фланели, които габровката изработва за нуждите на семейството и отчасти за пазара.
След Освобождението, под влияние на английски и австрийски внос на трикотаж, започва плетене на шалчета, капишони, наушници.
В дейността си, Христак Момерин е подпомогнат от своя баджанак Цанко В. Дюстабанов. Съвместната им фирма „Цанко Дюстабанов и Христак Момерин” организира производството на трикотаж от местни и вносни вълнени прежди. Асортиментът се увеличава с плетива за горно и долно дамско, мъжко и детско облекло.
Първоначално предприятието се намира в центъра на Габрово, на мястото на бившия ГУМ, където са монтирани 12 плетачни машини, с 26 работници, предимно момичета и само 4 мъже.
Производството е ново – за първи път въведено в България, но независимо от това, технологията се усъвършенства и произведените изделия не отстъпват по нищо от европейските. Намират широк прием не само на вътрешния пазар, но и извън границите на България. През 1892 г. една четвърт от произведеното е пласирано в Турция. За една година е преработена 4 тона местна и вносна вълна.
Търсенето на трикотажни стоки насърчава Момерин да купи от фирмата „Ж. Ф. Гросер" – Маркерсдорф, Германия и от „Едуар Дубие” - Швейцария най-нови и големи жакардови плетачни машини, шевни и сглобачни оверлози „Сингер", спомагателни шпул и кардир машини и др.
Производството се разнообразява - започват да се изработват фини фланели, чорапи, шапки, детски костюмчета, разни платове за постелки, жакети и др., които по качество и модна линия приличат напълно на европейските.
През 1897 г. Цанко Дюстабанов излиза от фирмата и открива самостоятелна работилница. Христак Момерин закупува още нови машини и подменя старите, а за съдружник взема Георги Христов Селвелиев - син на тъста му Христо Селвелиев. В предприятието се включва и синът на Христак Момерин, Христо Момерин. През 1908 г. е построена нова фабрична сграда на булевард „Априлов” - в района на днешната бензиностанция ОМV. Там се намира и жилището на фамилията.
Момерин се отделя от съдружниците си и заедно със сина си започва да работи самостоятелно, като фирмата става роднинско съдружие. Както повечето габровски индустриалци, той сам се занимава с монтажа и поправката на машините, обучава работнички да плетат, търси нови и все по-нови плетки, десени и модели. През Първата световна война (1915-1918), фабриката е мобилизирана и изработва фланели за армията.
По думите на по-малкият му син Андрея, Христак Момерин, е скромен, но надарен с творчески замах стопански труженик, извършил големия за онова време подвиг да внесе от далечна Англия в Габрово първите плетачни машини. Той сам упорито ден и нощ ги монтира, пуска в движение и започва производството на трикотажни облекла, дотогава внасяни от чужбина.
За качеството на своята продукция фирмата печели редица отличия: почетен диплом от Първото българско изложение в Пловдив (1892), Гран при с Почетен златен кръст от всемирното Парижко изложение, златен медал от световното изложение в Лондон, златни медали и грамоти от изложенията в Брюксел, Лиеж, Анверс и Милано.
Неговите съвременници са го запомнили, като предприемчив, солиден и безукорно честен, почитан и уважаван гражданин, който щедро се отзовавал на всяко обществено и благотворително начинание. В Габрово той е един от първите, които се обличат с европейски дрехи. На външен вид е здрав, набит, с къса прошарена коса, подстриган алаброс, благ и великодушен.
Христак Момерин умира през 1918 г. на 66 години, а синът му Христо през 1921 г. Предприятието поема по-малкият син Андрея. Той доизгражда предприятието и го превръща в модерна образцова фабрика - една от най-големите в този бранш за фин трикотаж. Регистрира се под името Първа българска фабрика за фино трикотажно производство „А. Хр. Момерин" - Габрово.
След национализацията на промишлеността и банките през 1947 г. предприятието е преименувано на Държавна трикотажна фабрика „Баба Зара”. На 30 септември 1952 г. тя се влива в ДИП „Добри Карталов” – Габрово, което обединява 44 национализирани габровски предприятия за вълнен трикотаж.
Автор: Иван Постомпиров – гл. уредник, РИМ-Габрово
