Със създаването на музей „Етър“ България се стреми да догони страни като Швеция, Финландия, Естония, Холандия и Румъния
На 7 септември се навършват 59 години от откриването на музей „Етър“. Създадените обекти представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.
В Научния архив на РЕМО „Етър“ се съхранява кореспонденция между Лазар Донков, основателя на музея, и Христо Вакарелски, един от водещите изследователи на традиционната култура по времето на социализма.
Христо Вакарелски е директор на Народния етнографски музея в София в периода 1945-1948 г. Етнограф с международна известност, извършвал теренни проучвания в цяла България. Обобщение на неговите занимания с традиционната българска култура е книгата му „Етнография на България“, издадена, освен на български, на полски и немски език.
От запазените няколко писма става ясно, че Вакарелски се ангажира с това да пише в международни и български издания за идеята на Лазар Донков за изграждането на музея. В писмо от 9 август 1965 г. именитият етнограф посочва, че с откриването на музея „Габрово разрешава и осъществява една извънредно важна от историческо и от просветно (…) гледище задача от национално значение. С това България се стреми да догони страни като Швеция, Финландия, Естония, Холандия и Румъния.“ Според Вакарелски с откриването на музей „Етър“ България „се нарежда много по-рано от много други съседни и несъседни страни в редицата на музейното дело.“
