Чиракът Стефан Гатев спестява 7000 гроша, след четири десетилетия състоянието му е оценено на милиони
Всеки е чувал легендата за продадените от българин в Америка ябълки, които го направили милионер. Вярно е, в живота не става точно по този начин – да купиш една ябълка и да я продадеш на цената на две, парите да инвестираш в четири, за да може с нова продажба да удвоиш сумата. Доста габровци, обаче, са доказвали, че със спестовност, предприемчивост и настойчивост успехът е възможен.
Още в първото десетилетие на ХХ век един млад чирак – Стефан Гатев, спестява 7 000 гроша. Малко преди национализацията състоянието му се оценява на милиони.
ЕТО КАК ГАБРОВО СЕ ПРЕВРЪЩА В „БЪЛГАРСКИ МАНЧЕСТЪР“
Днес споменът за тази интересна личност от габровските бизнес среди се възражда, благодарение на десет кълбета вълнена прежда „Негрети”, шест от които със светлосин цвят, а четири – със светлокафяв. Изработени от АД „Стефан Гатев и сие”, те са поставени в правоъгълна сива кутия с капак, на който е изписана фирмата производител.
„Това е едно от най-ценните дарения, които са постъпвали в последно време. Такива мостри от фабрично производство са рядкост. Кутията е добре запазена. Тя беше любезно предоставена от г-жа Мадлена Игнатова от София. Част от нейните родственици са родом от Габровско”, оценява дарението Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово.
ЕТО КАКЪВ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА СТАНЕ ТВОЙ ПРЕДМЕТ КУЛТУРНА ЦЕННОСТ 105 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА ТИ
По думите му, Стефан Гатев Станев е роден в с. Бичкиня. Там той получава първоначалното си образование. В продължение на 12 години работи като чирак. Спестява 7000 гроша, с които решава да започне индустриално производство. С предприемчивия си дух и първоначален капитал, той предизвиква интереса на също така заможния Илия Илев и през 1907 г. двамата отварят трикотажна работилница.
Историкът Иван Христов разказва, че през 1911 г. Стефан Гатев основава събирателно дружество за производство на чорапи. Предприятието се сдобива с нови машини и производството се увеличава. През есента на същата година обаче фабриката изгаря напълно. Въпреки трудностите, в които изпада и настъпилите Балкански войни, габровския предприемач стабилизира производството и избягва фалита.
С помощта на свой приятел, след края на Първата световна война, Стефан Гатев изкупува акциите на дружеството и отваря фабрика. Възстановява изгорялата сграда, прави нови приспособления, разширява производството и изгражда собствена електрическа инсталация. През 30-те години на ХХ век той успява да инвестира 5 млн лева.
През 1942 г. строи нова фабрична сграда, която по-късно е оценена за над 3 млн. лв. През 1943 г. е завършена и административната сграда. В същото време видът на производството е сменен – фабриката е превърната в камгарна предачница. Ръководството се поема от наследницте на Стефан Гатев.
Текстилните комбинати не са от времето на социализма
След влизане в сила на Закона за национализацията от 1947 г. „Стефан Гатев и сие” се одържавява и се преименува на ДИП „Славянско единство”.
Чрез това дарение Регионален исторически музей – Габрово ще проучи и популяризира в още по-висока степен индустриалното минало на града, както и ще илюстрира част от него пред габровци и гости на града.
Използвана литература:
Книга на габровската индустрия, Габрово, 1934.
В. „Реликви”, изд. на ДА-Габрово, бр. 4, 1996.
