Никулден бележи началото на същинската зима
На 6 декември християните празнуват Никулден, ден на св. Николай, наричан по българските земи св. Никола. В народните представи Никулден бележи началото на същинската зима. На своя празник светецът разтърсва дългата си бяла брада и от нея падат първите снежинки. За него се отнася и поговорката „Днес му е денят, утре му е снегът“.
На много места се приема, че коледните празници започват с Никулден – тогава момците коледари се събират за първи път и избират своя станеник (предводител).
26 декември, 11:30 и 13:30 часа
„Коледари в музея“
Пресъздаване на обичая Коледуване в музей „Етър“ с участие на младежи от Училище за коледари.
От народни поверия, свързани с Никулден, които уредници от музей „Етър” проучват, става ясно, че св. Никола е често срещан герой в коледарските песни. Интересен е сюжетът, в който св. Никола заспива на празничната трапеза и изпуска златната си чаша. Когато „трепва с крило” и се пробужда, останалите светци го питат какво се е случило и той обяснява, че е ходил в морето, за да се бори с хала. Подобни текстове дават основание за аналогия между образа на светеца и митичния образ на змея, който има подобни характеристики в нашия фолклор – може да изглежда като човек с крила, който лети в небесата и се бори с ламите и халите. Друга интересна връзка между светеца и змея минава през образа на шарана, тъй като според старинно вярване шаран, който не е видян от човешко око четиридесет години, се превръща в змей – затова на някои иконостаси в подножието на кръста са изобразени риби вместо змейове.
В миналото хората вярват, че шаранът е „слуга” на св. Никола, затова се принася като курбан на светеца на празничната трапеза на Никулден. Смята се, че тази риба е свещена, защото на главата си има малка кост с формата на кръст (такава кост има и рибата попче, откъде идва и името ѝ, т.е „поп”, заради кръста). Костицата се запазва и се пришива към шапчицата на новородените като амулет, за да ги предпазва от уроки. Друг вариант е тази кост да се пази цяла година и с нея жените лекуват болести. Останалите кости от рибата, както костите на гергьовското агне, не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката. Необикновени свойства се приписват и на люспите на никулденския шаран – те са осветени, затова не бива да се настъпват или изхвърлят на нечисто място. Наподобяват лъскави монети, затова част от тях се запазват. Вярва се, че носят богатство и сполука.
Според една легенда, веднъж св. Никола, докато се разхожда е подгонен от турска потеря. Хуква към морето да дири спасение, а земята пред него расте и се вдава все по-навътре във водата. Там, където светецът спира, се оформя нос, наречен Свети Никола.
Има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на св. Никола, за да я пази от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизат по време на морска буря на брега и я потапят до три пъти във водата, за да се върнат мъжете им живи и здрави на сушата. В миналото рибарите не излизат в морето, без да се помолят пред иконата на светеца за неговата закрила.
Интересна е информацията от теренни проучвания на специалисти от музей „Етър”, правени през 70-те и 80-те години на XX, посветени на Никулден.
През 1982 година Станка и Косьо Костови от село Стоевци разказват, че на Никулден се приготвя жито, боб, зеле, риба. На трапезата задължително присъства мед. Вярва се, че св. Никола е моряк, който при пътуването си за Божи гроб по море, успява с молитва да укроти страшна буря и да възкреси един моряк, загинал при падане от върха на корабната мачта.
През 1977 година поп Илия от махала Селището, община Севлиево, споделя, че според народните представи Варвара, Сава и Никулден са три празника, които вървят „ръка за ръка”. Св. Варвара и св. Сава предшестват Никулден. Приготвя се джуркан боб, слага се в разлати паници и отгоре се прави кръст с червен пипер. На Никулден се правят рибници, краваи, квасници и се ходи на гости, като всеки си носи вилица и лъжица в навущата. Казва се, че Варвара „вари”, Сава „приглася”, а Никола „яде”.
На Никулден празнуват хората с имена Никола, Николай, Николина и техните производни. Освен празник на моряци и рибари, това е празник и на банкери и търговци.
Никулден е и един от важните православни празници, посветен на свети Николай Мирликийски Чудотворец.
Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При нея на свети Николай се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове.
Паметта на светеца се чества два пъти през годината – на 9 май и на 6 декември, наричани у нас летен и зимен свети Николай, като зимният е по-популярен и по-тържествен.
Има легенда, че по време на морска буря свети Николай запушва с жив шаран пробойната в потъващ кораб и така спасява хората от сигурна смърт. Смята се, че тази риба е свещена, защото на главата си има малка кост с форма на кръст. Затова на празничната никулденска трапеза се слага шаран, който се приема като курбан в чест на светеца. Люспите на шарана, които напомнят лъскави монети, носят богатство, затова част от тях се запазват и хората ги носят в портмонетата си, за да привличат парите. Рибата е задължителна обредна храна на Никулден, откъдето и народното наименование на светеца като „Рибен свети Николай“. Освен рибник за никулденската трапеза се приготвят и обредни хлябове, върху които се изобразяват свети Николай, корабът и рибите около него. Трапезата е постна, тъй като денят попада в Коледните пости – варена царевица, жито, постни сарми и чушки, фасул.
