04.09.2022г. | 15:31ч.Колкото по-умятна е жената, толкова по-сладък е нейния пестил

Малко вероятно е на „Празника на пестила“ в музей „Етър“ на 3 и 4 септември да не сте разбрали как се прави този траен продукт. Йонка Николова представя отделните етапи, а посетителите се събират около нея, слушат я и провокирани от чутото, с готовност се включват в работата.

Първо се избират здрави и добре узрели сини сливи. Това е традиционен плод за направата на пестил, иначе може да се сложат и други. Йонка препоръчва да се махнат костилките, но споделя, че това не е задължително, а зависи от предпочитания вкус. Върху перустията се поставя медния съд, в който се варят сливите. Когато станат на каша, се претриват в дърмона, който прилича на сито с доста широки отвори. Това помага да се отделят ципите, а ако костилките са оставени, на този етап те също биват премахнати. Прецедената част се поставя отново на огъня и се вари, докато бъркалката започне да оставя пътечка. Много е важно да не се изпусне този момент, за да не се промени вкуса на пестила.

„Нищо не се изхвърля, всичко влиза в работа. Домакинята трябва да е умятна“, казва Йонка Николова и се усмихва на старата дума, която сама идва на езика й.

„Колкото е по-умятна жената, толкова по-подредена и богата е къщата й, толкова по-сладък е нейния пестил. Другите надничат от плета и гледат да си краднат нещичко, да видят как го прави“.

Всичко се върти около жената в един дом. Умятната домакиня носи настроение и това се отразява на цялото семейство. Самата Йонка очевидно е умятна, но и паметна, защото помни наученото от своята баба. Споделя, че я носи в сърцето си. Не се осмелява да се назове нито умятна, нито паметна, а оставя това на другите. И към тези две толкова добри качества, които Йонка притежава се прибавя и трето – умятна, паметна и скромна. За последното знаем, че краси човека. Не само външно, но и вътрешно. А това обяснява защо посетителите на музей „Етър“ са толкова привлечени от тази всеотдайна жена и се тълпят на мястото, където тя демонстрира.

5-годишният Мишо живее с родителите си в Германия. Семейството заминава, когато момченцето е на 8-9 месеца. Мишо не знае почти нищо за занаята за своите баба и дядо. Лазар е калайджия и бакъдржия, а Василка е неговата дясна ръка. По време на „Празник на пестила“ в музей „Етър“ на 3 и 4 септември те показват как се калайдисват съдовете, необходими за приготвянето на хранителния продукт от сини сливи.

„Много блести, дядо!“ – възкликва Мишо, докато гледа резултатите от работата на Лазар. На детето му допада сребристата, лъскава повърхност, образувана върху съдовете, които дядо му обработва. Един ден Мишо ще разказва детските си спомени за часовете, прекарани в уникалния музей на открита край Габрово, където неговите дядо и баба са демонстрирали един изчезващ вече занаят.

Събитието „Празник на пестила“ има за цел да съхрани една стара, характерна за бита на хората в миналото традиция. Представени са всички етапи на създаването на този продукт, съдовете за приготвянето му и свързани с тях занаяти.

На Алея на вкусовете бяха представени продукти с високо качество от естествени суровини.

На 3 септември се проведе първото издание на Национално младежко надиграване „Етърски ритми“, в което се включиха детски и младежки формации от различни фолклорни области на България.

В класирането първо място във възрастовата група от 11 до 15 години зае Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Габровче“, а Фолклорен ансамбъл „Сивек“ оглави класацията във възрастова група от 16 до 21 години.

Останалите класирани:

Танцов състав при Национално училище по изкуствата „Добри Христов“, Варна – второ място във възрастова група от 11 до 15 години.

Детско-юношески танцов ансамбъл „Рила“, НЧ „Нов живот 1920“, село Ресилово, община Сапарева баня, област Кюстендил – трето място във възрастова група от 11 до 15 години.

Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Габровче“ – второ място във възрастова група от 16 до 21 години.

Детско-юношески танцов ансамбъл „Рила“, НЧ „Нов живот 1920“, село Ресилово, община Сапарева баня, област Кюстендил – трето място във възрастова група от 16 до 21 години.

През втория ден от събитието на сцената в музей „Етър“ се изявиха фолклорни формации от различни български читалища.