20.04.2018г. | 15:19ч.КОСЯХМЕ...

Косяхме трънливи треви
в полуздрачни поляни,
в странни тъмни низини
из запустели ливади.
 
Косяхме с печални лица
с восъчна бледност
с оголели сърца,
а в тях някаква нежност.
 
Косяхме с окървавени ръце
безпощадно и безвъзвратно.
Гледахме само край нас как снове
странното наше пространство.
 
Косяхме със тъпи коси
дебелите тръни,
а под техните твърди бодли
свистяха откършени клони.
 
Косяхме със мъка една,
косяхме и правехме рани
и само нашата тъпа коса
се чуваше в тези ливади.
 
Косяхме бодливи треви-
падаха прави и жалки.
Падаха нашите стари мечти
и правеха място на новите стари.