08.10.2022г. | 13:53ч.Здравната реформа не е от вчера

На 1 януари 1911 г. младият и енергичен лекар д-р Теодор Козаров открил в Стара Загора частна болница. Нуждата от подобно заведение отдавна се чувствала в града, защото „в тукашната Държавна болница е невъзможно да се съберат всички идящи от селата и града болни за лечение на легло“. И вместо да чакат в студения и нечист хотел, болните вече можели да получат „излекуване в скоро време“, което на всичко отгоре им излизало и по-евтино. В частната болница на д-р Козаров се предлагали либерални условия за преглед. Всеки старозагорски лекар можел да заведе пациентите си в клиниката, като си запазвал правото сам да ги лекува. Болният пък можел да си избира за консултант, който и да е лекар от града. И нещо много важно за жените. Ако искали те можели да бъдат преглеждани и лекувани от лекар – жена.

В клиниката на д-р Козаров подлежали на лечение почти всички сериозни болести - вътрешни, детски, нервни, хирургически, гинекологически, урологически, очни, ушни, гърлени, носни, кожни и венерически болести. Имало и специален сектор за родилки. Освен всичко друго се предлагали и инжекции с новото противосифилистично лекарство „Ерлих 606“. Всички болести се лекували от лекари специалисти, а операциите се извършвали от хирурзи.

Пресата дава висока оценка за инициативата на д-р Козаров и я определя като „повече от похвална и заслужаваща насърчение“, защото е полезна не само за болните, но и може „отчасти да въздействува и за по-добрия колегиален живот на тукашните лекари“.

 Откога всички старозагорци получават водомери? 

През 1933 г. Старозагорския общински съвет, за да се знае „кой пие и кой плаща“, образува Общинско стопанско предприятие за водоснабдяване - гр. Стара Загора. То трябвало да се грижи и за благоустрояването и експлоатацията на Старозагорските минерални бани. Предприятието се заема да въведе ред в разходването на водата и мотивира решенията си така: „Досега не се знаеше кой пие и кой плаща. Ония от гражданите, на които са поставени водомери плащат воден данък, а които нямат нищо не плащат и се ползват от обществените чешми“.

От началото на годината Общинското стопанско предприятие започва да събира от всички „водни такси“. Гражданите са разделени в три категории:

• Ония, които имат в дома си инсталация с водомери, полага им се на лице по 2 кубически метра вода месечно – по 2 лв. за кубик. Ако разходва повече от определеното количество вода, глобява се в троен размер. Ако разходва по-малко от половината на предвиденото количество, според водомера – ще плаща тоже (също б.р.) по 2 лв. на лице.
• Всички ония, които се ползват от обществените чешми ще плащат по 2 лв. на лице, с изключение на крайно бедните, които ще плащат по 1 лв. на лице.
• Където има наематели, определя се един, който да събира таксите и ги внася в общината.

Според информация в местния вестник „Зора“ Общината е възнамерявала да постави  водомери във всички жилища. Редакцията обаче смята, че това е напълно излишно, защото „водата е изобилна и задоволява града“. Най-добре е да няма водомери и да се събира една такса, еднаква за всички. Вестник „Зора“ препоръчва водомери да се поставят само на индустриалните заведения, но не и на жилищата.

Рубриката е изготвена на базата на проучвания на проф. Светла Димитрова!

Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.