Всмукваше ту от дима на цигарата,
ту от аромата на тялото и.
Поглеждаше светещата пепел на
запаления фас.
Поглеждаше и светещите и очи
в тъмното.
Гледаха го втренчено и му говореха:
„Изпуши я“.
Време за цигара е част от стихосбирката „Съвпадения"
Използвани са фрагменти от BOTTESINI, Concerto in B, Božo Paradžik & Budapesti Vonósok