ТРАДИЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ГЕРГЬОВДЕН ОЖИВЯХА ДНЕС В ЕМО „ЕТЪР"
В мандрата на музея посетителите видяха как се приготвя масло от прясно мляко в бутало. До Часовниковата кула можеха да седнат на гергьовска люлка и да се претеглят на кантар. На чардака на Табаханата – да омесят и опитат хляб с характерната за Гергьовден обредна украса.
Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.
В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден. Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове. Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър” почти не се различава от използваното от руснаците в миналото. Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.
Вилайда, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие се като безалкохолно.
„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода. Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”
На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вилайда показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.
Мандрата, вкусното масло на Вилайда и прясното сирене дават представа на посетителите за битовата част от Гергьовден. Празничната се усеща на люлката, вързана на кантар, където човек може да се претегли. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.
Това поверие не успя да успокои част от дамите, които емоционално реагират на показаните от люлката с кантар килограми. Някои твърдят, че устройството е неточно, други се заричат да започнат строга диета. И с мисълта за по-малко калории се насочват към Чаршията на ЕМО „Етър”, където с все по-намаляваща категоричност все пак устояват на изкушенията за нарушаване на поетия ангажимент.
Решителността им съвсем изчезва на чардака над Табаханата, където Милка Илиева показваше на посетителите гергьовски хлябове. Как да не опиташ от тях, особено като научиш цялата философия на характерната украса.
„Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”
Посетителите в ЕМО „Етър” сами могат да омесят и украсят гергьовски хляб.
Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея, за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.
Валентина идва в ЕМО „Етър” от сибирския град Красноярск. Семейството й има къща на Черноморието и когато е в България не пропуска да посети места, свързани с общата ни история. Шипка е нещо свято за нея.
В ЕМО „Етър” Валентина се запозна с българските традиции, свързани с Гергьовден. Празникът се отбелязва по подобаващ начин и в Русия, но има по-скоро църковен характер. Новост за Валентина са люлките, закачени на кантар и обредните хлябове. Маслото обаче се прави по един и същ начин. Дори буталото, което Валентина вижда в мандрата на ЕМО „Етър” почти не се различава от използваното от руснаците в миналото. Но технологиите за биене на масло са различни, дори в отделните краища на България.
Вилайда, която бие маслото в мандрата на ЕМО „Етър” на Гергьовден, е израснала в Родопите. Там масло се добива от квасено мляко, а буталото се нарича бурило. Матанът е известен като бърканица и се пие се като безалкохолно.
„В Централна Стара планина оставят издоеното мляко да престои два-три дена, за да се прокисне. Тогава се налива в буталото и започва да се бута. Ако е студено времето, се долива топла вода. Постепенно се получават грашки по буталото, което показва, че маслото започва да се оформя. След около час биене маслото може да се извади. В едно бутало се събират около 10 литра мляко, а от него се добива около половин килограм продукт, в зависимост от маслеността.”
На Гергьовден в мандрата на ЕМО „Етър” Вилайда показва на посетителите как се приготвя сирене. Цедилото е сложено над медник, а в него е сместа, от която по-късно ще стане сирене. Прясното е безсолно и може да се яде веднага. По-голямото количество се осолява и оставя да узрее поне 40 дена.
Мандрата, вкусното масло на Вилайда и прясното сирене дават представа на посетителите за битовата част от Гергьовден. Празничната се усеща на люлката, вързана на кантар, където човек може да се претегли. Няма страшно, ако някой установи, че е по-тежък от очакваното. Разбирането на българите в миналото е, че ако човек е наддал на килограми от предходния Гергьовден годината му ще е здрава и успешна. Ако е отслабнал, нещата не са на добре.
Това поверие не успя да успокои част от дамите, които емоционално реагират на показаните от люлката с кантар килограми. Някои твърдят, че устройството е неточно, други се заричат да започнат строга диета. И с мисълта за по-малко калории се насочват към Чаршията на ЕМО „Етър”, където с все по-намаляваща категоричност все пак устояват на изкушенията за нарушаване на поетия ангажимент.
Решителността им съвсем изчезва на чардака над Табаханата, където Милка Илиева показваше на посетителите гергьовски хлябове. Как да не опиташ от тях, особено като научиш цялата философия на характерната украса.
„Сутринта се омесват два вида хляб – кошарница и овчарница. Различават се по украсата си. Берат се и билки, прави се венче. Овцата, която първа излезе от кошарата се украсява с венче, менчето – също. Фигурите върху хляба са символични и се правят за берекет.”
Посетителите в ЕМО „Етър” сами могат да омесят и украсят гергьовски хляб.
Милка Илиева споделя, че много от хората знаят какви са символите, свързани с Гергьовден. Според нея, за запазване на традициите на българския народ, освен родовата памет, голяма роля имат и музеите като „Етър”-а.
Слушай още
25.10
