ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА МАЙСТОРИТЕ ДЮЛГЕРИ
Изложбата „Разрушение и съзидание”, посветена на строителното дело на майстор Колю Фичето, бе открита на Димитровден в ЕМО „Етър”. Със снимки и текстове са представени обекти, създадени от прочутия български майстор-строител.
Включени са и дюлгерски инструменти от фонда на музея. Посетителите могат да видят мистрии, тесли, канчок, отвеси, рукан, пелка, различни по вид чукове и свредели.
В СЕЛО ДЮЛГЕРИ ДОЙДОХА, ОТБЕЛЯЗВАМЕ ДИМИТРОВДЕН
Уредникът в музея Георги Георгиев припомни, че в миналото дюлгерите имат собствен език, съставен от неразбираеми за останалите хора думи. Целта е да се запазят тайните, свързани със занаята и съпътстващата го работа.
Георги Георгиев цитира публикация на Екатерина Дамянова в „Литературен свят”, където е посочен пример за такъв език.
„Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”
Което означава: „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”
„Още в 1901 година Стоян Аргиров, известен български изследовател, анализира етимологията на 277 думи, които е събрал. Насочил се е към мещровския език на майсторите от Брацигово. Според него той е най-богат в лексикално отношение. Голяма част от тези думи са от албански произход. Това е разбираемо, тъй като има географска близост. Много са думите, които идват от български и са с условно значение. По-малък брой думи са от гръцки, турски, румънски и италиански произход”, коментира Георгиев.
Езиците на дюлгерите от отделните чети, известни още като тайфи, се различават. Дюлгерството, наричано още зидарство, е занаят, който обединява няколко дейности. Предметите от фонда на ЕМО „Етър”, включени в изложбата „Разрушение и съзидание”, са групирани според тях.
„Първата от трите групи е каменоделството. Предметите там отговарят за началото на строителната дейност, поставянето на основите на един строителен обект. Втората група предмети се отнася към работата с дърво, известна като дограмаджийство - изработването на врати, прозорци, вътрешната мебелировка. В третата група сме обединили предмети, свързани с изграждането на мазилката на строителния обект”, разясни Георги Георгиев.
Автори на изложбата „Разрушение и съзидание” са: Регионален академичен център на БАН – Габрово, Институт по математика и информатика при БАН и ЕМО „Етър”.
При откриването присъстваха представители на авторския колектив – д-р Стефка Кънчева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Галя Чохаджиева от Регионален исторически музей-Горна Оряховица, Николай Ноев от Института по математика и информатика и екип специалисти от ЕМО „Етър”.
Включени са и дюлгерски инструменти от фонда на музея. Посетителите могат да видят мистрии, тесли, канчок, отвеси, рукан, пелка, различни по вид чукове и свредели.
В СЕЛО ДЮЛГЕРИ ДОЙДОХА, ОТБЕЛЯЗВАМЕ ДИМИТРОВДЕН
Уредникът в музея Георги Георгиев припомни, че в миналото дюлгерите имат собствен език, съставен от неразбираеми за останалите хора думи. Целта е да се запазят тайните, свързани със занаята и съпътстващата го работа.
Георги Георгиев цитира публикация на Екатерина Дамянова в „Литературен свят”, където е посочен пример за такъв език.
„Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”
Което означава: „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”
„Още в 1901 година Стоян Аргиров, известен български изследовател, анализира етимологията на 277 думи, които е събрал. Насочил се е към мещровския език на майсторите от Брацигово. Според него той е най-богат в лексикално отношение. Голяма част от тези думи са от албански произход. Това е разбираемо, тъй като има географска близост. Много са думите, които идват от български и са с условно значение. По-малък брой думи са от гръцки, турски, румънски и италиански произход”, коментира Георгиев.
Езиците на дюлгерите от отделните чети, известни още като тайфи, се различават. Дюлгерството, наричано още зидарство, е занаят, който обединява няколко дейности. Предметите от фонда на ЕМО „Етър”, включени в изложбата „Разрушение и съзидание”, са групирани според тях.
„Първата от трите групи е каменоделството. Предметите там отговарят за началото на строителната дейност, поставянето на основите на един строителен обект. Втората група предмети се отнася към работата с дърво, известна като дограмаджийство - изработването на врати, прозорци, вътрешната мебелировка. В третата група сме обединили предмети, свързани с изграждането на мазилката на строителния обект”, разясни Георги Георгиев.
Автори на изложбата „Разрушение и съзидание” са: Регионален академичен център на БАН – Габрово, Институт по математика и информатика при БАН и ЕМО „Етър”.
При откриването присъстваха представители на авторския колектив – д-р Стефка Кънчева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Галя Чохаджиева от Регионален исторически музей-Горна Оряховица, Николай Ноев от Института по математика и информатика и екип специалисти от ЕМО „Етър”.
Слушай още
18.04
