09.01.2023г. | 09:41ч.Толкова ли са различни съвременните студенти от студентите през 1986?

И да говорим за съвременно изкуство, пак опираме до политика! Някога – днес можем да назовем това „някога“ едно „отдалечено минало“, студенти от Национална художествена академия правят първата стачка. Младите хора искат да имат преподавател по съвременно изкуство, който да води редовно лекциите си. Кой знае защо, назначеният често отсъства? Съвременното изкуство в онова „отдалечено минало“ е доста оспорвано.

Годината е 1986. Начело на Комунистическата партия и на самата СССР, Михаил Горбачов наскоро е започнал политическите си промени, които в крайна сметка водят до разпад на цялата световна социалистическа система.

Роберт Цанев – сега утвърден творец, преподавател в Академията и заместник-ректор, участва в тази първа стачка и в споровете за мястото на съвременното изкуство. Изминалите десетилетия променят доста ситуацията и в наши дни развитието на съвременно изкуство е път, по който Национална художествена академия уверено и целенасочено върви.

Днешните студенти са доста по-различни от студентите от времето на Роберт Цанев. Те задават много въпроси и в търсене на отговорите се изграждат като творци. Това го казва той – творецът, изкушен от дърворезбата, заместник-ректорът на Академията. Но така ли е в действителност? Ако студентите през 1986 г. не си бяха задавали много въпроси, щяха ли да имат търсения в областта на съвременното изкуство? И какво е всъщност съвременно изкуство?

Роберт Цанев разсъждава по темата при откриване на изложбата с творби на студенти от Национална художествена академия, която може да се види в габровската галерия „Христо Цокев“. С нея стартира културният календар за 2023 г. Представени са дипломни работи на възпитаници на Приложния факултет от специалностите „Резба“, „Керамика“, „Метал“, „Текстил – изкуство и дизайн“ и „Дизайн на порцелан и стъкло“. 

Ех, ако повече българи виждаха в България това, което Анника Липсиус вижда…

Един млад творец със светло име и провокативни търсения

Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.