Селският мол, с който Гарово се прочу преди три години, отбеляза своя рожден ден. По повод празника пред посетителите пред гостите бе показано как се вари домашна лютеница. Рецептата е на Венета Василева от читалището в село Гарван.
"Аз я правя от дълги години, но всъщност рецептата е по наследство от баба ми и от майка ми. От тях съм се научила. Не е тайна, казвам я на всеки. Нека си я направи. Доматите са от градината, чушките са от градината, патладжанът и ябълките - също.
10 кг. домати - обелени и изварени; 10 кг. чушки - опечени, обелени и смлени; 2 кг. ябълки - сварени и смлени и 2 кг. патладжан - опечен и смлян. Слага се още 1 литър олио и 800 грама захар. Солта е на вкус. Сместа се слага в бакърената тава и се вари на бавен огън. Около три часа се бърка, докато се получи "пътечка".
Отнема много време, но човек знае какво е сложил в лютеницата и какво яде. Аз съм се научила, защото съм била любопитна и съм се научила."
Това разказва усмихнатата Венета Василева, която от 15 години живее в село Гарван. Още от първата година като млада булка тя започва да прави зимнина. Споделя, че е яла и купена лютеница, но не я харесва.
Журналистката от БНР Велина Махлебашиева споделя, че вкусът на лютеницата от село Гарван я връща в детството.
Нейната баба я приготвя по онова време и това е следобедната закуска за малката тогава Велина. Самата тя признава, че няма да започне да приготвя лютеница, тъй като живее в условия, които не предполагат това да се случи. Журналистката е готова да си взема хранителни продукти от хора, които са ги приготвили при домашни условия.
Розмари Казасова също не приготвя лютеница. Но е тук, за да помогне на хората да се предпазят от зли сили. Талисманите на Розмари са прочути в цяла България.
"Тази година съм донесла кукерски маски и икони. Кукерите играят през зимата, а техните игри гонят злото и дават път на щастието и берекета. Когато не се ползва, кукерската маска се съхранява - примерно на тавана, но продължава да предпазва дома. Маските, които аз правя имат същата сила, защото при направата им е спазена традицията. Моите са малки, могат да се носят на чанта, на куфарче, да се закачат на стена. Пазят цялата година - от караконджули през зимата, от самодиви, от магии, от зловредни духове, които някои наричат "черни дихания".