Вера Цанева – жената със златни ръце
Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.
Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.
От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.
Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.
В къщата в село Смиловци, където често пребивава Вера Цанева, не само са запазени много предмети с етнографска стойност. Като музеен работник, тя създава своя експозиция и я представя по много интересен начин – използвайки различни помещения и самото дворно място.
На 22 август в музей „Етър“ Вера Цанева представя как се тъче и плете в царевична шума, известна в Габровско като беленица. За рогозката, която е започната на вертикалния стан, се изисква опит и майсторство. Другите предмети, които Вера Цанева създава с царевична шума могат да се ползват и за украса, и за практически цели. Така е научена, да съчетава полезното с приятното. Разбрала го е от хора, преживели бедността, донесена от войните.
Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.
Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.
Вера е свързана с хората от своето минало – особено с майка си, отишла си рано от този свят. Заради трудния живот, който живее – смята Вера. Най-силният проводник на тази връзка е работата с царевична шума. Практикувайки днес занятие, което е характерно за един отминал период, в който хората живеят много, наистина много трудно, Вера Цанева усеща, че се свързва с енергиите на своите любими същества. Затова с истинска любов плете и тъче с царевична шума. Затова и предметите, които изработва, създават уют?
Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.
Участието на Вера Цанева в демонстрацията на плетене с царевична шума – беленица, е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд култура.
„Майсторе, покажи ни своя занаят“ започна на 20 юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени различни населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.
Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.
Как се плетат кошници
Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.
От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.
Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.
В къщата в село Смиловци, където често пребивава Вера Цанева, не само са запазени много предмети с етнографска стойност. Като музеен работник, тя създава своя експозиция и я представя по много интересен начин – използвайки различни помещения и самото дворно място.
На 22 август в музей „Етър“ Вера Цанева представя как се тъче и плете в царевична шума, известна в Габровско като беленица. За рогозката, която е започната на вертикалния стан, се изисква опит и майсторство. Другите предмети, които Вера Цанева създава с царевична шума могат да се ползват и за украса, и за практически цели. Така е научена, да съчетава полезното с приятното. Разбрала го е от хора, преживели бедността, донесена от войните.
Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.
Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.
Вера е свързана с хората от своето минало – особено с майка си, отишла си рано от този свят. Заради трудния живот, който живее – смята Вера. Най-силният проводник на тази връзка е работата с царевична шума. Практикувайки днес занятие, което е характерно за един отминал период, в който хората живеят много, наистина много трудно, Вера Цанева усеща, че се свързва с енергиите на своите любими същества. Затова с истинска любов плете и тъче с царевична шума. Затова и предметите, които изработва, създават уют?
Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.
Участието на Вера Цанева в демонстрацията на плетене с царевична шума – беленица, е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд култура.
„Майсторе, покажи ни своя занаят“ започна на 20 юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени различни населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.
Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.
Как се плетат кошници
Слушай още
16.04
