С увереност на сомнамбул в галерия „Христо Цокев“
Стоян Илев представя изложбата сеанс „С увереност на сомнамбул“ – своя най-нов живописен проект – в пространството на Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово.
Сеансното действие основно протича в десет картини. В тях антропоморфни същества, изобразени излизащи от водата или в застой до нивото на очите, пораждат разнородни (взаимо)връзки и смесени усещания. Зрителят е въвлечен в особена позиция на влияние, свързана с най-доминиращия дял на сетивното възприемане – зрителния център. Това предполага много по-голяма степен на въздействие и бързо преодоляване на априорното знание, че пространството е условно, фикционално. И до достигане до подсъзнателни нива на давление, свързани със страхови усещания, които втренчените очи пораждат. Може да се направи аналогия с редица насекоми (като различни видове пеперуди), чиято окраска наподобява очи. Възниква и алюзия за хищник, който дебне от водата и чийто поглед е магнетично привличащ, а не животински заплашващ.
В картините хоризонтът е оповестен условно или е невидим, а зрителят е „въвлечен“ в действието чрез координатите на очите, симетрично отразени във водната повърхност. Линията на очите, подсъзнателно възприемана от зрителя като „изплувал“/„изгрял“ ex nihilo въображаем хоризонт, се заявява у него (гледащия) като романтично-волеви нагон за доближаване и разговор „очи в очи“. Презастъпването на идеята за хоризонт символно размества порядъка от асоциации. „Дебнещите“ от водата хищници се персонифицират в същества, чийто поглед съдържа и привлекателност, и загадъчност. В митологични същества – сирени и русалки, втренчили в нас изпитателни погледи. В легендите представите за тези загадъчни създания са различни: някои ги уподобяват на птици, други ги свързват с морски чудовища, които могат да променят външния си вид. Тази митологизираща мимикрия, която е разгърната в картините на Илев, завладява сетивата ни и ни дава свобода да интерпретираме образите.
В сеанса със зрителя случилият се в картините „воден“ или втори хоризонт действа като обтегната струна и пренася вибрации в живописната материя. Ролята на „звучащо тяло“, чието едновременно трептене изпълва картините с обертонове в консонантни съотношения с основния тон, Илев е възложил на очите. На тази, осъзнато или интуитивно постигната от него звукова халюцинация е вменена ключова роля – да ни поведе през съня/мечтата. Там, където авторът е решил да ни срещне с романтиката на копнежа. А той го е направил обозрим, можем да го докоснем, да се потопим в него.
.jpg)
„Животинският магнетизъм“ е сред най-дискутираните в началото на XIX век в Германия медицински схващания за душевните състояния. Имало е твърдения, че лекар магнетизатор може да предизвика „изкуствен лечебен сън“ – сомнамбулизъм, който са смятали за терапевтичен при душевни страдания. Според тогавашните лекари това се е постигало посредством „универсална течност“, която прониква във всички организми и действа лечебно.
Днешните представи са твърде различни, разбира се. Днешните, съвременните психиатрични практики категорично отхвърлят подобни терапевтични концепции. И въпреки че възгледите за съвременна медицина ги определят като несъстоятелни, в техния характер се съдържат елементи и упования за първичното и изконното. Гръцкото ψυχή (psychí/психи) препраща към нещото, което е от самото начало – духа, душата (Битие 1:2). То означава и пеперуда, а с това се добавя идея за мимолетност и деликатност в контекста на „лечение на душата“… Елементи, условия, неща, които (ни) вълнуват, и акумулираните от тях въпроси многократно превишават отговорите. Илев е вдъхновен от предизвикателството да е един от дръзналите да припознаят преместването на „етера“ от миналото в лабораториите на съвременното изкуство. С непосредственото художническо боравене, доведено до метод за „самонаправа на картината“, той успява да уравновеси иначе сложната система от образи и значения. Именно монотипно-неръкотворният метод на живописване способства за привидно лесното трасиране на феномена в поле. Там застаналият срещу собствената си неосъзната „фикс идея“ зрител преживява психологичен тест. Авторовият живописен аналог на „мастилените петна на Роршах“ е „размътил“ седимента на първичните чувства и страхове в дълбините на неговото съзнание. Сеансът се е случил. Почувстван е физически и усещанията се пресичат с егото на твореца. Стоян Илев създава артистична церемония по споделяне на собствените си творчески и човешки бесове. Изпратеният към зрителя хипнотизиращ сонар „обира“ предварението в карбуратора на личния творческопродуктивен двигател. Да бъдеш изпреварващо искрен сред хаоса и стихията на собствените си преживявания е коварен способ, но художественото му овладяване води със сигурност към синтезирано послание. Рядка и особено ценна есенция, поднесена от Стоян Илев „с увереност на сомнамбул“ – ритуална церемония в инициация.
Текст: Богдан Александров
