Нищо не е толкова бързо, колкото живота....
Снимка: Минчо Тодоров
Грамадата с камъни се е пречнала пред пътя ни, който усилено се опитваме да преминем по най-бързия начин. Лятната продължителна дъждовност е помогнала свлачището да бъде в своята сила и да ни сложи в своята непочтеност на препречване на понататъшното ни придвижване. От време на време строполяването на нови късове, които са закъснели да се приобщят към камарата, се стоварват с отчетливост на звучене на течащата по склона вода. Безупречната подреденост на стоварилия се камънак дори не е оставила пролука на нашите днешни въжделения за пътуване към някъде. И каква ироничност е създало това свлачищно настроение, заобиколило ни с вековността на дърветата около нас.
Мислите ни остават затрупани в тази нова реалност и тяхното продължаване напред е затворено поне за идните часове. Притихналата ни същност очаква някой да ѝ помогне да се измъкне на светло. Така красивите до преди малко дървета са се наклонили толкова заплашително истински и не пропускат слънцето да освети с пълнотата си околното пространство. Безпомощност е обзела присъстващите, а колоната от насъбрали се автомобили дори не се настройва настойчиво да върви напред и бученето на двигателите е прекратило своето присъствие. Само една кална камара от насъбрали се набързо камъни ни остави затворено несвободни и някак първично неподготвени да понесем и елементарното препятствие на изправящата се пред нас преграда. Каква неподготвеност на нашата настойчивост сме отгледали в годините на свободното си движение във времето и пространството, а то днес си позволява някак си да се пошегува с нашата взискателна мощ и неограничена самостоятелност.
Останахме да се разправяме с душите си, които бързаха да се освободят, но не намираха изход. Залостили се в своята посредственост на търсене на изход, не успяваме да открием така непривично споходилото ни спокойствие. Нетърпеливи със своята силна звучност потърсихме оправдание от този, който не дава обяснения и не търси различни правила. Каква суетност в нищото на душевната ни празнота.
проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
