Clair de Lune / На лунна светлина
Снимка: Бар Кавички
Не е четене, преживяване е! Романът „Лунна светлина“ определено е постижение, до което човек си заслужава да се докосне. Тази книга не е за бързо прелистване. Независимо дали си мъж или жена, заживяваш живота на главната героиня. Всяка дума има своето място, а специалната им подредба в изречения позволява на текста да се изпълни с енергия. Посланията са ясни, някак обикновени, но като се замисли човек – трудни за постигане. Да запазиш вътрешна доброта, да проявяваш разбиране към другите, да съчувстваш и да приемаш – това е същността на арменката, чиито изпитания читателите преживяват през целия роман. Лесно ли е да си такъв човек? На теория – да, на практика – много трудно.
„Господи, нека това никога не се е случило по този начин!“ – мислех си докато чета. Но също си мислех – „Господи, нека се е случило!“. Толкова изпитания да се стоварят върху един човек, биха го повалили. Затова исках всичко да е плод на творческата фантазия. Но изключителния финес на главната героиня, висотата, до която се издига дори в най-тежките изпитания, ме карат да се надявам такива хора наистина да съществуват.
Снимка: Жюстин Томс, личен архив
Да, тази книга не се чете лесно и бързо. Читателят си дава възможност за отдих от изпитанията, които няма как да не преживява. Но много скоро се връща към „Лунна светлина“, защото знае, че от живота отдих няма. Живееш го и няма как, ако си хвърлен за наказание в тъмно затворено пространство, обитавано от свине, просто да си дадеш малко почивка. Какво правиш ли? Продължаваш – по един или друг начин. Както се случва с героинята на тази книга.
И отново се връщам към думите, които изграждат целия текст. Да постигнеш задъханост, а това се случва на няколко места в книгата, е трудно за постигане въздействие. Също и мекото успокояване. Целият роман е изграден върху усещането за един малко абстрактен свят, наситен с реалистични сцени. Четенето на „Лунна светлина“ обогатява във всяко едно отношение.
Господи, нека това не се е случило!
На лунна светлина със спомени за Изпепелена младост
Статията е по проект „Форум за сътрудничество и култура“, който се реализира от фондация „Граждански форум“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
