ЦВЕТОВЕТЕ НА ИЗРАЕЛ, МАТЕРИАЛИТЕ НА УГАНДА И СЮЖЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
“Фрагменти от две култури“ е съвместна изложба на Христо Йонков от България и Ребека Узиел-Криспин от Израел. Експозицията, представена в галерия „Орловска 10“, от керамични творби на Христо и много цветна живопис и колажи на Ривка, както наричат още Ребека, събира заедно жизнерадостната ефирност на носталгията към България и топлата като земната глина керамична фантазия“Фрагменти от две култури“ е съвместна изложба на Христо Йонков от България и Ребека Узиел-Криспин от Израел. Експозицията, представена в галерия „Орловска 10“, от керамични творби на Христо и много цветна живопис и колажи на Ривка, както наричат още Ребека, събира заедно жизнерадостната ефирност на носталгията към България и топлата като земната глина керамична фантазия.
Интервюто е на НАДЕЖДА ТИХОВА, публикувано е във вестник "100 вести"
Ребека е родена в България, но от дете живее в Израел. Завършила е висшето художествено училище “Клишер” в Тел Авив; история на изкуството към музея на Тел Авив; хуманитарен факултет на телавивския университет; семинар “Левински”; Била е гимназиална учителка, а от 1996 преподава на доброволни начала в художествения факултет на университета “Макарера” в Кампала, Уганда и е куратор на галерията към университета. Член е на Съюза на художниците в Реховот, Израел; на Съюза на художниците и скулптурите в Израел и на Съюза на дейците на изкуството в Уганда. Културно аташе
е от името на почетният консул на Уганда в Израел. Представяла е многобройни самостоятелни и е участвала в общи изложби в Европа, Америка, Африка Нейни творби се намират в редица обществени институции и в частни колекции по цял свят. Майка е на четири деца и баба на 12 внуци. Творбите
на Ривка, както и тя самата, излъчват толкова положителна енергия, че на човек не му се иска да си тръгне. Ребека превръща в средство за рисуване почти всичко, което я заобикаля, като започне от кората на дърво от Уганда, мине през черния пясък от плаж в Поморие и стигне до... утайката от изпитото кафе. В изложбата й в Габрово вика с детска искреност и ярки цветове радостта от поредната среща с родна България.
Само преди няколко месеца бяхте в Габрово. Да припомним защо?
Бях през септември и участвах в пленера по Ленд Арт, организиран от Ива Съйкова, в бивша каменна кариера край село Потока и в село Езеро. Направихме много хубав проект шест човека. Почти две седмици бях тук и толкова ми хареса, че като си отидох в Израел реших, че трябва отново да се върна. Изложбата беше вече готова и мислех да не идвам, но не можах да се въздържа. Дойдох отново да видя тези чудесни хора.
Къде живеете сега – в Израел или в Уганда?
Живея в Израел, в Реховот. В Уганда съм живяла шест години, но сега ходя вече веднъж годишно. От България излязох през 1949 година от Ямбол. През войната с майка ми ни изселиха в Поморие и чак след 55 години се върнах в този град и видях внуците на хората, които ни събраха в тяхната къща, в която живеехме.
Станахме много добри приятели и тази година като дойдох за пленерите, отново бях в Поморие –
сложиха ме в същата стая, в която живях през войната. Това за мен беше много силно преживяване – да бъда на същото място, в същата къща.
И в изложбата си се връщате в Поморие чрез картини, рисувани с черен пясък от плажа на града.
В Поморие има едно място до морето, където пясъкът е съвсем черен. Аз си го спомних от детството. Като дойдох първия път помолих да ме заведат там. Напълних си една бутилка с черен пясък и работя с него и в Израел, и тук. Рисувам с лепило, а върху него слагам пясъка. Получават се много интересни работи, хората много ги харесват. Тези черно-бели работи съм нарисувала четири дни преди да дойда, а ето тук има и миниатюри с пясък – бял от Израел и черен от Поморие. Вижте – това са къщичките от Поморие и селата наоколо. Всичко там ми е много близко и много вълнуващо. А ето тук – това е експресия от най-различни пейзажи, които съм видяла през живота си. Използвам много ярки цветове. За мен цветът е живот. И винаги казвам на хората „Аз ще ви боядисам живота с цветове“.
Ставам сутрин, поглеждам небето и благодаря на господ, че ми е дал да видя тези цветове. Аз съм много жизнерадостен човек и затова цветовете ми дават възможност да покажа на хората какво мисля и чувствам. Цветът е и концепцията на един артист.
Ето тук има два пейзажа с восък и със заработени малки огледала. Така човек може да огледа себе
си в пейзажа, да участва в картината. Нито една от моите картини няма име. Аз смятам, че име
ще даде всеки зрител и така ще стане едно парче от творбата. Ако аз дам името, това означава да
карам зрителя да мисли по определен начин, а аз не искам. Както виждате, картините ми нямат
и рамки. Рамките за мен затварят и ограничават. За мен картината е парче от стената, парче от живота. Аз винаги казвам, че работя като вземам цветовете на Израел, корите и материалите от Уганда и сюжетите от България. Ето – това са къщичките на България, това е морето, брегът на Поморие...
Най-голямата картина в изложбата е колаж с храма „Александър Невски“.
Него го направих заради моята голяма любов към София. Много пъти вече съм ходила там и този храм за мене е неин символ. Направих го в позитив и в негатив и с много цвят наоколо като цветните емоции, които ми създава това място.
А защо решихте да направите съвместна изложба с Христо Йонков?
Защото много добре си пасват моите картини с работите на Христо. С него се познаваме от пле-
нер в Емона и решихме да направим нещо заедно тук. Много е интересно да се покажат две раз-
лични гледни точки към България. От мен – родена в България, но вече израелка и на Христо. Например с моя колега в Уганда работихме върху едно платно двамата с четири ръце. И се получиха
изключително интересни работи. За мен изкуството няма националност, то е универсално. И когато
се прави нещо съвместно между двама артисти, то става много богато. Ето тази изложба – колко ед-
наквост и различия има в нея. Така че изкуството кара хората да бъдат заедно, да се обичат, да
работят заедно, да правят света по-добър за тези, които идват след тях. Не е важно кой от коя страна е. Важното е, че сме заедно в изкуството. Аз ще ходя сега в Уганда за 19-та поредна година. Куатор съм на галерията в университета и ще правим изложба само за преподавателите на факултета.
Нейното заглавие е „Различни заедно“. Артистите са едно цяло в създаването на изкуството.
Носталгията ли Ви води в България?
Като идвам в България, се чувствам толкова вкъщи! И сега като съм по-стара я обичам
все повече. Първият път като дойдох, беше след 55 години. Тогава научих толкова много работи за
себе си – гостоприемството, смехът, миризмите на яденето, сладкишите, които знам от дете и които
и аз правя, да донесеш едно цвете... всичко това е българско, българско.
Всички навици, които имаха моите родители, ги има сега и в моята къща.
Това е носталгия.
Да, голяма носталгия. Нося я с мен. Знаете ли, че в Израел ми викат българка? А тук ми викат еврейка.
