Соня Алексиева разказа за „своя“ „Етър“ в книгата „България през погледа на 21 журналисти“
„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.
„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.
Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.
Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?
„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.
Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризъм. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.
„Радумко разказва: От вълнената нишка до сукмана и потурите“
