Самата Божа майка идва на трапезата ни на Бъдни вечер
На трапезата се слагат нечетен брой постни ястия
Ключов момент за празника Бъдни вечер е трапезата. Общоизвестен е фактът, че ястията трябва да са постни (това е последната вечер от 40-дневния коледен пост) и трябва да са нечетен брой. В традиционната ни култура нечетните числа (3, 5, 7, 9) са хубавите числа, които са свързани с доброто, здравето, носят магическа символика и често всичко трябва да се направи по 3 пъти, за да се случи. Обикновено се слагат 7, колкото са дните от седмицата или 9 ястия, колкото месеца трае една бременност. Основен елемент на трапезата е обредният хляб, наричан на повечето места Боговица. Тъй като в миналото българинът е бил основно земеделец и скотовъдец, пластичната украса на хляба включва всичко, което осигурява прехраната на семейството – агнета, овце, куче, овчар, пчели, рало и т.н. Приготвят се още: варен боб, пълнени чушки с фасул, сърмички, варено жито, ошав, тиква, слагат се плодове, орехи и чесън.
Трапезата се прекадява
Трапезата трябва да се прекади. Това обикновено прави най-възрастният член на семейството. Той минава и прекадява с тамян и въглени, сложени върху палежника от ралотото или върху керемида, най-напред масата с ястията, след това входа, цялата къща, двора и стопанските постройки. Докато прекадява, благославя. Така, според народните вярвания, се прогонват злите и нечисти сили от дома.
В огнището се слага „бъдник“
Един от символите на Бъдни вечер е бъдникът – голямо дърво, което се слага в огъня. Момък трябва да отиде в гората и да отсече буково или дъбово дърво, което трябва да е дълго и дебело. В единия му край се пробива дупка и се слага осветено в черквата масло, вино, поставя се тамян и дупката се запушва с дървен клин. Вечерта стопанинът на къщата запалва бъдника, наричан още и коладник. Той е символ на живота и на раждащия се през тази нощ млад Бог.
На Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня.
Снимката е от личния архив на Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“ в РЕМО „Етър“. Правена е през 2014 г. и на нея се вижда ритуалното прикадяване с палешник.
Извършват се гадания
На Бъдни вечер се гадае какво ще бъде времето през различните месеци на предстоящата годината. Взимат се 12 люспи от лук, върху всяка се слага сол и се нарича на съответния месец. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен. Гадае се и за здраве – всеки човек си взема по един орех и го разчупва, ако ядката вътре е бяла и едра, той ще е здрав и ще му върви през годината.
Всеки член на семейството може да хвърли и дрянова пъпка или зрънце жито в огъня. Ако те пукнат и подскочат, това означава че ще има здраве. По начина, по който гори бъдникът в огъня също се извършват гадания – ако излизат искри, значи ще има здраве в къщата, на хубаво е, ако гори бавно и тлее – не е на добре.
Трапезата не се вдига
Има вярване, че на трапезата за Бъдни вечер гостуват мъртвите предци и самата Божа майка. Това е и причината да не се прибират ястията, които са сложени. Всеки трябва да си опита от всичко за здраве и берекет, но трябва и да остави по залък за близките, които не са между живите.
Информацията е подготвила Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“ в музей „Етър“
