РИМ – Габрово показва един от символите на българската признателността към руската армия и към Царя Освободител
Лист с размери 60 см. ширина и 80 см. височина дава информация за военните поделения, участвали в Руско-турската освободителна война; за руските аристократи, воювали за България; за всички военни чинове в руската армия; за най-важните места, където има сражения; за едни от първите военно-исторически музеи у нас.
Литографията е обявена за културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец март и може да се види при посещение на културната институция. Екипът на РИМ – Габрово работи и на празничния 3 март, предлагайки и информация за създаването на паметника на свободата, благодарение на откритата през февруари изложба.
За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово
Културната ценност за март е притежание на опълченеца Стоян Атанасов от габровското село Гледаците. Главният уредник Катя Гечева споделя, че литографията постъпва в музея в края на 2019 година.„Тя е под наслов „Из Освобождението на България“ и е посветена на 30-годишнината от Руско-турската война. Издание е на Комитета „Цар Освободител“. Притежание е на опълченеца Стоян Атанасов Велчев от село Гледаците, Габровско. Информацията, събрана на един лист с размери ширина 60 см и височина 80 см, е един синтезиран образ на признателност към всички руски войни и български опълченци, участвали в битките за Освобождението на България”, разказва Катя Гечева, на която е възложено да проведе изследването на получената в музея културна ценност.
„Основата на литографията е черен фон, на който изпъква рамката от декоративен фриз с типичните руски орнаменти. В четирите ъгъла са вплетени медальони с изображения на къщите-музеи на името на император Александър II в гр. Бяла, с. Горна Студена, с. Пордим и гр. Плевен. В централната горна част в по-малък медальон е нарисуван Георгиевски кръст „За храброст“, който се е присъждал за изключителна храброст, проявена в бой срещу неприятеля. В кръг около него са изписани с датите 12 април (24 април по нов стил) 1877 г. – денят в който император Александър II обявява война на Османската империя и 19 февруари 1878 г. (3 март по нов стил) подписването на Санстефанския мирен договор. На четирите страни на литографията за изписани имената и датите на по-важните сражения, както и на завземането на по-големи населени места.
Централната фигура е портрет на Цар Освободител – император Александър II, в красива рамка, украсена с лаврови и дъбови клонки, от двете страни с развети руски бойни знамена. Портретът е увенчан с императорската корона. Изображението на императора се извисява над стилизиран паметник, състоящ се от основа, пирамида и постамент.”
Ятаганът на Цанко Дюстабанов и каракулакът на Ильо Петков в изложбата „…Пък каквото сабя покаже“
От думите на главният уредник на РИМ – Габрово Катя Гечева става ясно, че информацията за притежателя на ценната хромолитография е оскъдна. Стоян Велчев е роден през 1856 г. в с. Гледаците, Габровско. През 1877 г., обзет от патриотични чувства, се записва като доброволец в Българското опълчение. Служи в 9-та опълченска дружина, 3-та рота от 6 август 1877 г. до 29 юни 1878 г. и участва във всички сражения. Награден е със светлобронзов възпоменателен медал „На опълченците за Освобождението 1877-1878“, който е връчван на българските доброволци, воювали при Стара Загора, Шипка и Шейново. Стоян Атанасов Велчев умира на 24 февруари 1927 г. Погребан е в с. Поповци.Литографията е изложена във РИМ – Габрово по повод националния празник 3 март и може да бъде разгледана до края на месеца. Красива, с голяма информационна стойност, тя е символ на признателността на българите към руската армия и руския император, останал в историята ни с името Цар Освободител.
