Разберете как да се отървете от чумата!
„В народните представи Свети Харалампий държи всички болести затворени в една пещера и ги пуска по нареждане на Бог. Във фолклора се смята, че чумата е от най-страшните болести и може да се умилостиви, ако къщата, дворът, кошарите и оборите са изчистени. Вярва се, че Господ изпраща Чумата на земята, за да накаже хората заради техните прегрешения“, разказа Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“ в музей „Етър“.
Чумата е грозна и куца бабичка с разчорлени мръсни коси и дълги извити нокти. Подпира се на тояжка и има дете, което често носи със себе си. Явява се също и като животно – черна котка, еднооко теле, черно куче, а понякога е невидима – студен полъх, вятър, вихрушка или глас.
Павлина Дамянова споделя, че в Тетевенско хората разказват историята на жена, която чува бебе да плаче на тавана на къщата. Качва се и в коша с вълна наистина намира детенце. Изкъпва го със сапун и топла вода, облича му чисти дрехи и го слага да спи. Вечерта през комина идва чумата и я благославя болестта да не лови нея и поколения й. Оттам идва и традицията всяка година в деня на свети Харалампий на тавана да се оставя питка с мед и малко вълна, за да се омилостиви страшната болест.
Уредникът на музей „Етър“ разказва друга легенда, според която на свети Харалампий му се явява чумата и го кара да я заведе на чешмата, за да се измие. Той и казва, че има специален мехлем, от който ще се разхубавява всеки ден. Намазва я цялата с мед, пчелите я усещат и започват да я жилят. Тя с вик скача в едно блато, бяга през девет земи в десета и оттогава не се мярка. Тогава Бог благославя меда и го превръща в лек за много болести.
В исторически план многократно чумни епидемии покосяват Европа. Пораженията, които нанасят са тежки, обезлюдени са цели села и градове, населението на континента намалява драстично. Тези събития се отразяват на политиката, икономиката, религията, литературата, изкуството, духовната култура, те се интерпретират и във фолклора.
Показателен е фактът, че тя се асоциира с цвета на смъртта – черното – „черна чума“ и „черна смърт“. Днес в българския език продължават да битуват изрази като „бягаш от мен сякаш съм чумав“, „чумата да те тръшне“, „чума от чума бои ли се“ и други. Те са безспорни доказателства за устойчивостта на спомена за пандемиите в миналото в колективната памет.
