ПРОИЗВОДСТВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ГАБРОВСКАТА ИНДУСТРИЯ ПРЕЗ 1927 Г. ВЪЗЛИЗА НА 608 855 000 ЛВ.
През 2017 г. се навършват 90 - години от организирането на Първата габровска мострена изложба, чието изложение е през периода 16–30 януари 1927 г. Сведения за събитието са публикувани в местния вестник „Известия”от Илия Кожухаров, тогава кмет на Габрово.
Идеята на издателите му е: „Тези сведения един ден ще търсят ония, които ще изучават причините за откриването и реализирането на Габровската мострена изложба”.
68 статии информират читателите за предстоящото промишлено изложение, за неговата реализация и резултатите след закриването на изложбата.
ЕТО КАКЪВ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА СТАНЕ ТВОЙ ПРЕДМЕТ КУЛТУРНА ЦЕННОСТ 105 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА ТИ
Не само Илия Кожухаров подпомага бъдещите изследователи на Първата габровска мострена изложба, предоставяйки им сведения за отзивите в периодичния печат от 1927 година. Независимият седмичен вестник „Северна поща” в юбилейния си брой излиза със заглавие „Главният виновник на изложбата”. В статията се отбелязва: „Това безспорно е младият и енергичен, уважаван от всички габровци кмет на града Габрово г-н Илия Кожухаров, подпомаган навсякъде от своите помощници г-да Хр. Хесапчиев и Дим. Балканджиев”.
Изданието публикува и кратка биография, защото „нямаме на ръка портрета” му. Възпитаникът на Априловска гимназия е роден на 31 октомври 1893 г. Завършва софийския Юридически факултет. През 1919 г. е назначен за член на Търновския окръжен съд, който напуска през месец февруари същата година, за да участва в изборите за кмет. По време на Първата световна войната (1914-1918 г) служи като запасен офицер. Две години работи на длъжност мирови съдия в родни си град. До 1927 г. три пъти кандидатства и печели кметския пост. При първите избори през февруари 1923 г., 26-годишният младеж е издигнат от Конституционния блок, а в следващите - от Демократичния сговор. При третия си мандат Илия Кожухаров управлява общината „с болшинство от 9 съветника”. Същият вестник го определя: „кмет, борящ се с хиляди мъчнотии, той успява да устрои изложба, която поставя Габрово на неговото действително място като първи български индустриален център”.
АКО НЯКОЙ ВИ ПОПИТА ЗАЩО ГАБРОВО Е БИЛ ЦЕНТЪР НА ПАМУКОТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ, РАЗКАЖЕТЕ ТАЗИ ИСТОРИЯ
Изданието публикува и словото му при откриването на изложбата „Стремежи на Габрово”, отпечатано и в Рекламната книга на изложбата. В изказването си Илия Кожухаров заявява: „Габрово заедно с още два или три града в страната, стоят начело на нашата промишленост и творят произведенията на българската индустрия и занаяти”.
Той характеризира ролята на града на Рачо Ковача като първостепенна в материалната култура на страната. Целта на Габровската Община при организирането на тази изложба е „да се съберат на едно място от произведенията на Габровската промишленост и се покаже пред Българското общество, постиженията, които тя може да даде в даден момент”.
В платформата на Илия Кожухаров за развитието на града е заложена и идеята да бъде създаден мострен музей с произведения на габровската промишленост, където „във всеки момент да могат да се намерят нейните разнообразни мостри”. Първата стъпка към реализация на такъв музей е мострената изложба.
Пресата информира, че се създава Комитет, на чието заседание от 27 декември 1926 г. е решено да се събират предмети за предстоящата изложба. Определя се в срок от 1 до 15 декември същата година те да бъдат предоставени в училище „Неофит Рилски” на местността „Скокова поляна”. Участниците могат да се обръщат за справка към кмета на града или уредникът на изложбата Никифор Димитров.
Събитието, организирано в Габрово, е предварително рекламирано от Варненската търговско–индустриална камара в статия, озаглавена „Посетете Габровската промишлена изложба“, чиято начална дата 16 януари 1927 г. е по повод „откриването на градската електрическа централа „Грамадата”.”
Интересен факт за привличането на повече посетители е съобщението, че пътуването до Габрово ще бъде с 50 % намаление.
Върху страниците на местния и централен периодичен печат се публикуват подробности около откриването на електроцентралата „Грамада” и изложбата, за официалните речи и изказаните благопожелания. Вестник „Занаятчийска дума” бележи, че на 16 януари габровци с нетърпение очакват събитието. Гражданите са с „весели лица”, „облечени празнично”, очакващи ”да се случи нещо твърде радостно за Габрово”. Към 9 часа сутринта местното население се събира на площада при моста на „Грамадата”. Сред посетителите са ученици от Априловска гимназия, опълченци и габровски младежи от организацията „Родна защита”. Около 10:00 часа част от тях отиват на гарата, за да посрещнат гостите - министрите Бобошевски и д-р Кулев, народни представители и журналисти от софийската преса.
АКО ИСКАТЕ ДА УСЕТИТЕ СИЛАТА НА ПРОГРЕСИВНИЯ БЪЛГАРСКИ ДУХ, ПОСЕТЕТЕ ТАЗИ ИЗЛОЖБА
В новата сграда на „Грамадата”, обкичена със знамена и трикольор, се извършва водосвет. В своята реч министър Бобшевски акцентира:
„Тази инициатива ще даде нов тласък на родолюбивите габровци, които искат да достигнат във всяко отношение чуждата индустрия, живяла и развивала се с векове. Ние днес не присъстваме на едно локално тържество, а на едно общо българско тържество” пише вестник Варненска поща от 17 януари 1927 г. Министърът прерязва лентата, а певчевски хор запява „Шуми Марица”, след което е пусната в движение машината на електроцентралата.
Следвайки протокола министърът, ученическата музика и гражданите се отправят към училище „Неофит Рилски”, за да бъде открита мострената изложба. Министър Бобошевски отново отбелязва:
„Днес ние чествуваме постигнати успехи не на местна почва, а на родната българска индустрия, защото когато кажем „българска индустрия”, пред нас изпъква на първо място балканския градец Габрово, който символизира в себе си родната индустрия”.
Той декларира от името на правителството, че за в бъдеще ще продължат да покровителстват българската индустрия. Неговото пожелание е за всестранно развитие на местното габровско производство.
Кметът на Габрово също апелира и за в бъдеще държавата да бъде все така отзивчива към нуждите на родната индустрия, след което прерязва лентата, а гостите имат възможност да разгледат изложението.
В изложбата участват 205 фирми, разделени в 35 бранша. Цъфтежът на Габровската индустрия има своя цифров еквивалент. Официалните данни сочат, че през 1927 г. в града работят 124 предприятия, които представляват 29 индустриални видове. Използваните от тях водни, парни и електрически машини са равни на 5 474 конски сили. Средствата, вложени в сгради, са 194 000 000, а в машини - 267 500 000 лева. Производствената стойност на габровската индустрия възлиза на 608 855 000 лева.
Въпреки данните, които се публикуват, българският периодичен печат, отразяващ мострената изложба, констатира, че популяризирането й не е достатъчно. Към мострената изложба в Габрово е насочено вниманието и на чуждите коренспонденти - Жорж Ато (председател на съюза на чуждите кореспонденти и журналист от в. „Тан”), Тахауер (аташе по печата при унгарската легация и кореспондент на редица чуждестранни агенции по печата). Последният изпраща телеграма до кмета на Габрово, в която се изказва благодарност за радушния прием.
В нея споделя общото мнение на чуждестранните кореспонденти, като бележи: „Единодушно намираме, че габровската Индустрия е направила голям успех. За жалост тя не е известна в чужбина”.
Българската преса отбелязва, че събитието е посетено от около 1 000 души от столицата и провинцията. Сред големият брой външни посетители са и тогавашни и бивши министри: Цв. Бобошевски, Т. Кулев, Кимон Георгиев, Ал. Цанков, Хр. Калфов, Димитър Мишайков, Никола Мушанов, Петко Стайнов и други. Димитър Мишайков е изненадан от съвършенството на изложените произведения.
Апелът на министъра на търговията е: „бих желал всеки да посети Габровската изложба, защото там човек ще се почувствува по-горд в своето национално съзнание и възрадван за бъдещето на родината ни”.
Интересът към Габровската мострена изложба не затихва дори и след закриването й на 30 юни 1927 г. Периодичният печат обобщава, че някогашното занаятчийско производство е заменено от фабричното, разглеждайки подробно текстилния бранш, който заема ¾ от тогавашния Габровски окръг.
Железарската, дърводелската и кожарската индустрия са другата гордост на Габрово. Заключението е, че изложбата отразява „най-разнообразно производство”, „движено от най-усъвършенствуваните машини” и „един организиран национален промишлен труд, осветляван от блясъка на електрическата централа „Грамадата”!”.
АВТОР: Ирена Узунова, уредник в Регионален исторически музей - Габрово
