„Прагове и белези“
Снимка: Мирослав Живков
Творби на графичния дизайнер на музей „Етър“ Мирослав Живков са включени в събитието „Национални есенни изложби 2021“, което се провежда през целия месец септември в Пловдив. За реализацията му са отделени изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Постоянна експозиция Мексиканско изкуство (Градска художествена галерия) в Старинен Пловдив. Темата на проекта тази година е „Прагове и белези“, а куратор е проф. Галина Лардева.
Графичният дизайнер на музей „Етър“ участва в събитието с една инсталация и петнадесет сериграфии с до шест цвята, от които ще има и монотипии (отпечатък в един единствен екземпляр, който не може да бъде повторен).
Снимка: Мирослав Живков
Мирослав Живков е роден и работи в Габрово. Завършил е Националната художествена академия, специалност „Плакат и Визуална комуникация“. Във времето е прескачал през доста изразни средства, тъй като за него експериментът винаги заема голяма част от процеса. Обича свободната рисунка и работи със замах. От 3 години развива творческа резиденция NoPoint Atelier в село Баланите до Габрово, специализирана в ситопечат и ризография.
Снимка: Мирослав Живков
Дни преди официалното откриване на събитието mediacafe.bg публикува специално интервю на Ивелина Василева с Мирослав Живков, в което той говори за финото преодоляване на белезите.
„Прагове и белези“. Как разчиташ тази тема?
Темата ми допада. Представям си я като проблем, с който човек трябва да се справи. Праг е някакво препятствие, бележещо граница или начало, а белегът е отпечатъкът или следата, която тази нова стъпка е оставила. Накратко, действието и последствието. От там нататък всичко се случва в главите ни, как приемаме случилото се и какво ще направим после. С работите си, аз представям двете основни части на проблема за мен: Процесът и решението. На практика, процесът при мен е интуитивен. Колажирам прости форми и създавам с тях различни композиции. Това за мен е една първична игра, в която проигравам безброй опити, докато нещо не ми хареса. Тогава идва време за решението, че това е добър избор. Следва отпечатването на дадения колаж чрез техниката ситопечат. В случая, точно това е белегът, който запаметява този процес и решението взето накрая.
Мислиш ли, че когато имаме емоционален проблем да влезем в галерия ще помогне? И към кое изкуство най-често се обръщаме, когато ни боли?
Мисля, че при всеки артист нуждата да твори е различна. Да, определено то би могло да бъде добра терапия, но също така може да действа и обратно. Според мен, за да ни помогне изкуството, трябва да се задълбочим в него. Да търсим и да експериментираме, а не да се движим по вълните. Без значение дали става въпрос за музика, изобразително изкуство, танци и т.н. За себе си бих казал, че по-скоро обичам да рисувам и да създавам неща, които намирам за красиви. Това ми доставя удоволствие и удовлетворение. В същото време нямам високи претенции. Изкуство ли е, ще кажат други.
Защо избра позитивизма като реакция на болката?
Защото за мен белегът не означава непременно болка. Белегът е това, което ни дефинира. Просто давам някакво решение за приемане на тази мисъл.
Може ли наблюдението на една картина да ни изцели, поемайки нейното послание или е моментно удоволствие, което също може да е достатъчно?
Всичко е в главите ни. Зависи как сме настроени към заобикалящия ни свят. Ако сме настроени да се променим, дори и едно изображение може да го направи.
Бих го определил като една полезна консумация, която рано или късно възпитава в нас различен поглед и чувство за естетика.
Колко творби представяш на Есенните излоби и каква е цялостната ти концепция?
Представям петнадесет сериграфии с до шест цвята, от които ще има и монотипии (отпечатък в един единствен екземпляр, който не може да бъде повторен). Също така, ще покажа и една инсталация.
С каква техника работиш?
Техниката е ситопечат, която е древна но се използва и до ден днешен.
Снимка: Мирослав Живков
