На Никулден кожарите играят хоро на леда в реката
Никулден е! Православната църква отдава почит към св. Николай, наричан по българските земи св. Никола.
В Габрово свети Никола е смятан за покровител на табаците (кожарите). Вероятно това е свързано с използването на вода при обработката на кожи. Снимката към тази публикация е направена през 1926 г. и представя кожари от занаятчийския съюз в Габрово. Тя е фотокопие, съхранявано в РЕМО „Етър“.
В музей „Етър“ е запазена и информация от теренни проучвания през годините и спомени на габровци за това, как е отбелязван празникът.
Спомен от Величка Пенчева Мерджанова, родена 24.02.1916 г, Габрово
„На Никулден кожарите изнасяха маси на заледената река и там ядяха. Обикновено правеха шаран с орехи – това беше традиционното ядене. Ходеха на шейни, застлани с червено одеяло, впрегнати в два коня. Конете бяха със звънци – кожарите седнали вътре – разхождат се и пеят. На Никулден имаше томбола, музика. Имаше и ловджийски вечеринки – на томболите имаше зайци и други убити животни.“
Спомен от Калчо Цонев Ганчев, роден 1903 година в Габрово – собственик на кожарска работилница
„Празникът на табаците е Никулден. Имат свое знаме – от тютюнев плюш, с изобразен шервиц и бучак. На този ден се ходи на църква, прави се и се раздава парастас за здраве. След това минават с музика по „Игото”, черпят се. Събират се на леда да играят хоро. На този ден се приготвя шаран, пълнен с орехи и завит и опечен с тестена кора.“
Още за Никулден
На много места се приема, че коледните празници започват с Никулден – тогава момците коледари се събират за първи път и избират своя станеник (предводител).
В народните представи Никулден бележи началото на същинската зима. За него се отнася и поговорката „Днес му е денят, утре му е снегът“. Това е един от големите народни празници.
В миналото свети Никола е смятан за пазител, покровител, защитник и спасител на моряците, гемиджиите, плаващите по вода, пленниците, а в по-ново време и на пътешествениците, търговците, банкерите. Смята се че той има две души. Едната винаги отива където има бедстващи в моретата, а другата стои на трапезата.
В миналото хората вярват, че шаранът е „слуга“ на свети Никола, затова се принася като курбан на светеца на празничната трапеза на Никулден. Смята се, че тази риба е свещена, защото на главата си има малка кост с формата на кръст. Костицата се запазва и се пришива към шапчицата на новородените като амулет, за да ги предпазва от уроки.
Материалът е подготвен от Дамян Христов, уредник отдел „Занаяти“ в музей „Етър“
